Креслото на домакина беше покрито с великолепна кожа от африкански леопард, с изкусно препарирана глава, на която лъскаха зелените очи и страшните зъби, оставили някога неизлечими следи по ръцете на виконта. По ъглите на кабинета бяха изправени четири статуи на рицари в стоманени доспехи, а в краката на една от тях се намираше леговището на хрътката Лейди.
Протегнала дългата си муцуна, Лейди лежеше неподвижно върху вълнената постелка и попоглеждаше групата джентълмени край огъня. Сър Хенри Блентхил, мистър Норуард, военният комендант на Бълтън полковник Джон Бартолд и самият домакин обсъждаха със стария ловец на Ченсфилд плана за утрешния лов. Малко по-настрана, седнали на широкия диван, застлан с персийски килим, доктор Грейсуел, журналистите, Патерсън и Мортън разговаряха полугласно за войната.
Виконтът нареди да донесат в кабинета вино и се вслуша в разговора, който се водеше на дивана.
— „Декларацията за независимост“ е съставена от този американски пророк Джеферсън много здраво — каза Патерсън. — Тя завоюва симпатиите на Европа и спечели много привърженици на американците, особено във Франция. Раз палени умове просто горят от желание да служат на „делото на свободата“…
Полковник Бартолд, началникът на бълтънския гарнизон, се намръщи недоволно, когато доктор Грейсуел с епичен тон започна да изброява неуспехите на британското оръжие.
— Лошо обучената, но храбра въстанически армия на Георг Вашингтон прераства в голяма сила. Никой не вярваше, че редовните войски на нашия генерал Хейдж ще претърпят поражение от разпръснатите из горите и градчетата въстаници колонисти с ловджийски пушки. Кралският гарнизон на Бостън не устоя срещу натиска на въстаниците. Нашите войски едва ли ще задържат Филаделфия. Поражението на нашите наемници хесенци при Трентън, където войските на Вашингтон през нощта преминаха река Делавар, повдигна много духа на въстаниците и помогна на мистър Бенджамин Франклин да уговори французите да признаят независимостта на колониите. Страхувам се, че капитулацията на нашия генерал Бургойн при Саратога свидетелствува вече за рухването на стратегическите планове на кампанията.
Мистър Патерсън въздъхна съкрушено:
— Да, правителството на негово величество прояви нерешителност в началото на военните действия, когато можеше да се смаже бунтът още в зародиш. Сега пожарът се разгоря и един бог знае как ще се свърши всичко това за нас. Французите се намесиха във войната, подпомагат въстаниците и с пари, и с войски, и с флот… А главното — революционният дух на въстаналите! Трудно се борят с него… наемните ръце на хасенци… Лошо, господа!
— Не мога да понасям, когато цивилни джентълмени започнат да обсъждат военни работи! — прекъсна полковникът раздразнено Патерсън. — цялата тази дрипава американска сбирщина, която няма понятие от редовни военни действия…
Но полковникът не успя да доизрече дълбокомисленото си съждение, прекъснат на половин дума от появата на камериера.
— Извинете, ваша милост — шепнешком каза той на виконта. — някакъв конник пред вратите настоява да го пуснем при вас. Помоли да ви предам ето това.
— Господа! — рече припряно домакинът, след като хвърли скришом поглед върху изписаните с молив редове на бележката. — смятам, че преди лова се нуждаете от няколко часа добър сън. Тук всички ние сме гости на сър Хенри. Този кабинет е на негово разположение.
Гостите безропотно се отзоваха на толкова явния намек, а виконтът се качи в кабинета си на горния етаж. След минута един уморен моряк с изтъркан мундир прекрачи прага. Виконтът отпрати камериера долу и бурно прегърна пристигналия.
— Какви вести носиш, Джузепе? — осведоми се той на италиански.
Джозеф Лорн се огледа наоколо си:
— Това е единствената стая, която мога да позная в Ченсфилд. Ти си превърнал дома си в същински замък. Имаш важни гости, а?
— Къщата е пълна с гости, но тук никой няма да ни пречи. Разказвай, Джузепе.