— Вестите не са твърде радостни за краля. Работите в Америка не вървят добре. Затова пък трофейното оръжие продадох дяволски изгодно. Американските купувачи заплатиха със звонкова монета, ала засега нова партида не поръчаха. Смятат, че скоро ще си имат достатъчно английски трофеи.
— Никой ли не подуши тази операция?
— Никой. Блякууд си мисли, че съм предал оръжието на нашите войски.
— Е, какво пък, парите нямат мирис. Впрочем цялата тази партида беше една сбирщина от вехтории… Ти си все такъв юнак, Джузепе! В какво състояние е корабът?
— „Окриленият“ е ударен. В кърмата има дупка. Част от лявата палуба изгоря и фокмачтата я няма. Сражавахме се с три американски капьора. Допълзяхме дотук с кръпка.
— Утре ще вкараме кораба на док. Къде стана сражението?
— Североизточно от Бермудските острови. Засега американците са все още лоши моряци. Два от корабите им потопихме, а третият офейка. Отбих се на пристанището при Уудро. Той ми предаде две писма за теб. Едното е пристигнало от Америка с „Омега“, пренасящ ранени, а другото — една военна фрегата от африканското пристанище Капщад. Защо ме гледаш така, Джакомо?
— Остаряваш, Джузепе! Мисля си колко зле възнаграждавам твоето приятелство. Ето заради мене ти трябва да водиш такъв неспокоен живот, стари мой друже. Остани при мен, старче, ще те оженя. Искаш ли да заседнеш на земята и да бавиш деца?
— Ех, Джакомо, не беше тъй отдавна, когато преди закуска убиваше по половин дузина немски кавалеристи, а после се оплакваше на генерал Хамилтън от спокойния си живот и искаше истинска работа! Не, моят живот е по-весел от твоя. Нека засега така да си върви, по старому.
Докато Джозеф Лорн се справяше с чифт печени яребици, безбожно обливайки ги с неразреден ром, домакинът разпечати двата плика.
— Донесъл си важни вести, Джузепе! Не току така реших да държа този чистофайник Мърей под наблюдение.
— Мърей ли? Ах, онзи… от острова? Значи, той си остана под новото име?
— Да, аз го снабдих с документи на един загинал американец, родом от Виржиния. Единственият чичо на този американец е умрял. Документите са неоспорими. Глупакът би могъл да си живее спокойничко, без да си спомня за работите в Ченсфилд. Но аз реших все пак да не го изпускам от очи и оказва се, ненапразно!
— А кого си вързал за опашката му?
— Капитан Бърнс. Помниш ли го?
— Онзи мошеник от нашия взвод ли? Къде го изрови?
— Там, където и всички наши.
— Да не би да си го измъкнал от затвора?
— Ами откъде другаде? Разбира се, не от уиндзорския дворец, стари чудако! Купих му капитански чин и го пратих в Америка с някои инструкции. Както и предвиждах, командуването на форта Детройт се съгласи, че Синята долина е „важен стратегически пункт“, и по заповед на началството и по мое тайно ходатайство той замина за там с половин рота наши драгуни.
— Каква е тази Синя долина?
— Райско кътче, Джузепе, където мистър Мърей си е свил топло гнезденце. Там той си подхвърча като гълъбче над хиляди акри заграбена земя и носи в човчицата си червейчета за своята любезна мисис Емили. Това на нея й харесва повече, отколкото участта на виконтеса… Ала зъл ястреб лети наблизо!
— Какво ти пречат те? Нека си гугукат и се обичат.
— Виждаш ли, около това гнезденце започнаха да кацат и други птички. Това вече не ми се харесва. Ето за това именно ми съобщава Бърнс.
— Що за птички са това?
— Първо, там се е загнездил оня смахнат Едуард Уент с дъщерята на Мортън. Старецът едва не получи удар, когато те избягаха.
— За това ти ми писа. Разказвай по-нататък.
— Второ, Уент е закарал там на своя ковчег синчето и майчицата на Едноокия.
— Какво? Синът на Бернардито? А-а, това е по-сериозно! И на колко години е това… тигърче?
— На десет години… Още пет шест годинки и ще стане опасен.
— Ще стане? Не, дявол да го вземе, той и сега вече е опасен, Джакомо! Та той е син на дявола! Мигар дори и мъртъв Бернардито още ще ни заплашва? Хлапето знае как ти, Джакомо, си дебнал стареца на острова, знае и за камъчета та… Лошо, много лошо, че тогава в Пирея Карачиола провали работата! Та, значи, в Синята долина расте дръвче от твърда кокичка! Къде се намира тази долина?
— В басейна на Охайо, на притока на река Уобеш. Там се е озовал и оня хлапак с маймунката, помниш ли, дето се шляеше с Фернандо.
— Наистина весел курник! Какво ще предприемеш, Джакомо?
— Бих се чувствувал по-добре, ако онзи пън Бърнс вместо да отбранява долината от индианци, им помогне да си попълнят колекцията от скалпове за сметка на някои колонисти.
Но как да се обясни една толкова тънка задача на такъв тъпак?