Нищо, Джузепе. Старицата умряла през пролетта в Соренто, узнах това много наскоро от един калугер… А Доротея и Антонио сякаш вдън земя са пропаднали.
— И тя беше славна жена! С гореща кръв. Помниш ли, ти ме съветваше да се оженя за нея, стари грешнико?
— Моята съвест е сговорчива баба, тя е сляпа с двете очи и глуха с двете уши. Но когато си спомням за тези хора, кротката бабичка се превръща в дявол и ми драще душата с нокти. Това семейство ме спаси, а пък аз… Да не говорим повече нито за тях, нито за Чарли… Момчето сега щеше да кара деветата година. Щеше да обича вече страшните приказки и да стреля с лък… Налей ми чист ром, Джузепе!
— По-спокойно, старче! Главата ти винаги трябва да бъде бистра. Ти си командир… и къщата е пълна с гости!
Грели погледна злобно голямата чаша с ром, изсуши я на един дъх и след минутно мълчание произнесе нерешително:
— Знаеш ли, Джузепе, я остани тук малко повечко… Дяволски ми липсва един истински човек. Всички тези гости съвсем не са по вкуса ми…
— А, това — не! Дворците и замъците не са моята стихия, ако… не се налага да бъдат обрани! Утре ще препусна обратно да зърна твоята яхта, а след ден два ще отплувам. Твоето коритце в ред ли е?
— Това е моят морски кон. Той е винаги оседлан.
— Тогава приготви писмо за Карачиола. А при оня пияница Бърнс засега ще трябва да изпратиш с отговор друг ловък юнак. Нека момчетата на Бърнс подготвят там почвата за Карачиола, за да може той да се справи в долината бързо и гладко… Къде е сега Джефри Макрайл? Той би обяснил на Бърнс…
— Джефри е в Архангелск. Търгува с брадатите руснаци. Купувам от тях дървен материал за корабостроителницата и двата кораба „Орион“ и „Франсис Райланд“ се мотаят между Архангелск и Бълтън като сновалки… Не, Джефри е зает.
— В долината… задачата е тънка, Джакомо! Когато Карачиола пристигне там, всичко трябва да бъде готово. С писмо до Бърнс ще е… рисковано!
Грели отблъсна ядосано празната чаша и запали лула.
— Отдавна ми трябва умен и верен секретар. Сега Мортън, единственият юрист, комуто мога да се доверя, е затънал до гуша в работа, пък и той доста поостаря. След като дъщеря му избяга, съвсем се отпусна. Нямаш ли ти, Джузепе, подходящ момък измежду твоя екипаж?
— Имам там онзи Колгрев, бившият гравьор… Но настроението му не го бива. Не, от кораба май не можеш да избереш никого. Но знаеш ли, Джакомо, днес видях при Уудро един хлапак на около деветнадесет двадесет години. Момчето тук е непознато, прост моряк, заседнал на плитчина, защото изпуснал кораба си, роднините му измрели, та ето навърта се около Уудро. Той нарисува портрета му така хубаво, че самият Ван Дайк не би могъл по-вярно да заклейми Черния. Уудро стои зад тезгяха си като жив, а очите му така те гледат, също като дулата на пищови. Момъкът и пише хубаво. Уудро не може да се нахвали от този Нед. Ето това момче, мисля, ще ти допадне. Искаш ли да ти го изпратя утре в Ченсфилд? Поогледай го.
— Изпрати го. Как е цялото му име?
— Струва ми се, Едуард Мойнс.
— Добре! А в други ден ще дойда на пристанището да те изпратя и да ти предам писмото за Карачиола. А, добре, че се сетих, имай пред вид: Карачиола пише, че в Гвинейския залив след моите три шхуни се втурнало някакво старо френско корито, допотопна фрегата под името „Свети Антоан“. Това е било наистина през април, но старият гарван, види се, отдавна дебне за глупаци из онези води. Гледай случайно да не му попаднеш под топовете, Джузепе.
— Тези топове са вече на морското дъно, Джакомо! Точно преди десет денонощия „Окриленият“ с дупка в кърмата, без една мачта и с изгоряла палуба нахрани рибите с този „Свети Антоан“. Това стана през нощта в открито море, югозападно от Азорските острови. Французите първи откриха огън и Блякууд така им отговори, че след двадесет минути хвръкнаха във въздуха. От целия екипаж ние измъкнахме само един капитан от пехотата в оставка, някой си Льоглоа. Той ни съобщи, че корабът е имал за задача да обикаля край западните африкански води, но получил заповед да отиде към бреговете на Америка, за да залавя наши търговски кораби. Струва ми се, че този Льоглоа много-много не го влече към родината му; доста тъмен тип… Той именно ми разказа за френската експедиция, загинала в дебрите на Конго. Това било едно детинско „роботърговско“ хрумване на някакъв си френски маркиз… Не, уважаеми господин виконт, западните води на Африка вече се освободиха от „Свети Антоан“. Лека нощ, Джакомо!
3
Червеното слънце се изтърколи иззад хоризонта и увисна в ниската мъглива пелена. В конюшнята оседлаваха конете. Глухо лаеха и квичаха кучетата. В здрача на алеите се разнасяше нетърпелив тропот, звънтене на юзди и конско цвилене.