— Патрик — обърна се старецът към своя син, — приготви гемията. След един час излизаме в морето. Дай да похапнем, бабо! Кажете, мистър Бингъл…
— Мистър Мойнс — поправи го младият човек.
— Виноват. Мистър Мойнс, няма ли някакви известия от вашия брат Томас? Ах, жалко, жалко, какво момченце беше!…
…Виконт Ченсфилд изслуша краткия доклад на своя млад секретар.
— Нед, ти се върна бързо в Бълтън, доволен съм от теб! Сега си почини и — нито крачка от твоята кула, приятелче! Можеш да се занимаваш с живопис с мистър Джернс. Обичам моите хора да са ми винаги под ръка!
След няколко дни виконтът получи кратко съобщение от Уудро Крейг за заминаването на транспорта „Омега“. В състава на екипажа му пътуваше за Америка бръснарят Франк Вилърс. Един месец по-късно специален пратеник връчи на виконта писмо, пристигнало от Лондон. Като го отвори, виконтът се намръщи и извика Мортън.
— Дявол да го вземе — изруга господарят на Ченсфилд в голямо недоумение, — знаете ли, нашият лондонски агент Кленч пише, че никога, нито в доковете на Ист Енд, нито в болницата „Свети Вартоломей“, не е бил записван бившият търговец и докер Арвид Мойнс и нищо не се знае за сина му Едуард… В лондонската полиция тези лица също са не известни. Тук има нещо нечисто! Вземете с Крейг това дяволче на прицел, Мортън!
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ПО ПЪТЯ, ВОДЕЩ НАГОРЕ
1
Едуард Мойнс стоеше пред триножника. Ателието на мистър Огюст Джернс, художник и скулптор, който служеше в Ченсфилд вече шеста година, се помещаваше под таванския етаж на страничното крило на замъка. То беше отрупано с гипсови фигури, платна, рамки, купички с бои. Десният ъгъл на стаята беше освободен от този художествен реквизит; драпиран с кадифе и коприна, ъгълът красиво се осветяваше от разсеяната светлина, падаща от двата леко завесени с пердета прозорци. Трети месец вече лейди Елен Райланд позираше тук на мистър Джернс, който рисуваше виконтесата до кръста.
При един от тези сеанси новият секретар на виконта измоли от майстора и от самата милейди разрешение също да постави триножника си и да поработи над нейния портрет. Мистър Огюст Джернс неохотно позволи на ученика си да вземе четката: засега той ограничаваше Нед само с правене на скици, като усъвършенствуваше и попълваше знанията му по перспектива и анатомия. Той рисуваше един обикновен, твърде старателен „параден“ портрет на милейди Елен в тъмна тонова гама. Картината беше претрупана с елементи на драпировката, костюма и обстановката и представляваше една акуратна, но твърде банална академична работа. Нед Мойнс изобрази милейди в обикновената й домашна дреха, на фона на светъл есенен пейзаж, по-скоро догаждан, отколкото видим. Основното в картината бяха очите, устните и ръцете на виконтесата. Те така ясно изразяваха властолюбие, коварство и жестокост, че виконтът цял половин час прекара мълчаливо пред триножника на младия художник. Пред сър Фредрик на платното се възправяше разголената душа на жена му. Това беше почти обвинение, хвърлено в лицето.
Този портрет Нед не можа да завърши. Опасявайки се, че при доработването му може да изчезне поразителната прилика с оригинала, виконтът заповяда да покрият платното с лак, да го поставят в рамка и да го окачат в неговия кабинет на горния етаж, така че картината да се вижда добре от писмената му маса. При светлината на свещите портретът още повече оживяваше. На човек му се струваше, че трепкащият пламък се отразява в дъното на студените зеници на милейди. На самата нея портретът не се хареса, но всички признаха големия талант и майсторството на младия художник.
Малко преди да замине с фрегатата „Уиндзор“, виконтът повика мистър Джернс в кабинета си. С кимване той посочи на художника портрета на милейди.
— Кажете, къде според вас се е учил нашият нов живописец и колко време може да е прекарал в обучение? — запита сър Фредрик стареца.
— Той каза, че е учил, общо взето, по-малко от четири години. Неговият маниер на рисуване е италиански. Своя похват той чисто и просто е заимствувал от някой добър портретист. Липсва му само правилна академична школовка, но може с положителност да се каже, че има голямо бъдеще. Повярвайте ми!
— Мистър Джернс, по известни съображения смятам за необходимо през няколкото месеца на моето отсъствие този младеж да бъде поставен под неотстъпното ви наблюдение, но… нека това да не се хвърля в очи на самия ученик. Аз не желая той да рисува картини отделно от вас… Занимавайте се с него повече. Надявам се, че това задължение няма да ви обремени.