— Ни най-малко. Той с такова усърдие се отдава на работата!… Трудно можеш да го откъснеш от триножника и скицника!
Почтеният майстор не подозираше, че той не е единственият „настойник“ на Едуард Мойнс. Две лица, които пристигнаха същия ден с бележка от Уудро Крейг, се препоръчаха на виконта като мистър Джоус и мистър Слип и получиха заедно с назначаването на длъжност пазачи на имението и някои допълнителни инструкции от собственика.
…Нед седеше в ателието пред триножника. Той нахвърляше с въглен голия торс на модела си — един доста простичък на вид момък, Бен Хаукърс, който беше натоварен да доставя прясно месо, мляко и птици за замъка. След консултация с мистър Джоус и мистър Слип виконтът даде този Хаукърс на разположение на двамата художници, които отдавна молеха за позволение да си изберат модел измежду слугите.
Мистър Огюст Джернс се вгледа в рисунката върху триножника.
— Вие виждате добре играта на светлината и осезаемо сте предали гъвкавостта на раменните мускули. Но погледнете, Нед, върху книгата мускулите са безкостни. Аз не чувствувам тези мускули да имат опора, а погледнете в същото време колко изразителни са на модела неговите здрави, чисто саксонски кости на раменете. Махнете скицата настрана, трябва да се върнем към скелета. Ето един анатомически атлас. Освен библията това е единствената книга, която Рембранд е четял. Вземете въглен, нанесете върху кожата на този юнак очертанията на костите му и изградете на листа неговия скелет в тази свободна седяща поза. А слънчевото петно върху рамото махнете и никога не прибягвайте при уроците към евтини ефекти, способни да радват само неукия и профана.
Докато ученикът рисуваше с въглен ребрата и раменните стави на модела, който боязливо следеше черните линии по ребрата си отстрани и по гърдите, старият майстор с очила, вдигнати на челото, държеше анатомическия атлас пред младия художник. Над това занимание завариха двамата художници господата Томпсън младши и Патерсън, които бяха дошли без покана в ателието. Като видя изрисуваните кости на модела, Патерсън махна от изненада. Нед закри с параван голия селянин от джентълмените и въпросително погледна своя наставник. Старият художник позна двамата гости и твърде недоволно ги запита за целта на тяхното посещение.
— Ние с мистър Томпсън имахме работа при виконта, но оказва се, че той вече е отишъл на борда на „Уиндзор“. Позволете ни да хвърлим поглед върху последните ви работи, докато конете си починат малко… Вие имате нов помощник, мистър Джернс?
— Да, това е новият служител в замъка и мой млад ученик. Позволете да ви представя мистър Едуард Мойнс, господа.
— Много се радвам. Патерсън, директор на „Бълтънс банк“… О, каква великолепна скица! Та вие сте голям майстор, господин Мойнс! Тази слънчева струя върху рамото е просто безподобна!
Мистър Джернс погледна сърдито към Нед, който не можа да сдържи усмивката си.
— Ричард, господин Джернс се сърди, а този млад човек се усмихва на моите комплименти. Навярно съм се излъгал в преценката на рисунката. Е, аз наистина съвсем не съм познавач на изкуството…
Докато Патерсън разглеждаше рисунката върху триножника, Ричард Томпсън внимателно се взираше в младия художник. Лицето на Едуард Мойнс смътно му напомняше един млад подсъдим, когото беше защищавал… И онзи беше също такъв синеок юноша… Кой беше той, в какъв процес?
— Мистър Патерсън — замислено проговори Ричард, — струна ми се… че в лицето на мистър Мойнс има нещо познато! Знаете ли, май че той прилича на онова момче, което служеше у вас като чертожник, а после беше дадено под съд за съучастие в подпалването на корабостроителницата. Аз го защищавах пред съда и бедното момче бе оправдано… Как го казваха?… Не си ли спомняте, Патерсън?
— Казваше се Бингъл, проклет да е! Джордж Бингъл… Да, май че мистър Мойнс има далечна прилика с онзи безделник… Моля за извинение, мистър Мойнс!
Нед Мойнс мълчаливо се поклони. После, приведен над триножника и без да гледа джентълмените, запита с безразличен тон:
— А каква беше участта на това момче?
— Не зная, мистър Мойнс, но за него много се интересуваше онзи старец, при когото момчето живееше и се учеше на чертане. Забравих името му — каза адвокатът.
Патерсън въздъхна дълбоко.
— Той беше мой старши чертожник, Уилям Барлет, прекрасен познавач на корабостроенето. И сега работи в кантората на корабостроителницата. Славен старец е… Колко тъгуваше той за онзи негодник Бингъл! Защото момчето беше за стареца нещо като роден син. Но аз не мога да слушам имената на всички тези негодници, които опожариха моята корабостроителница! С ваша помощ, мистър Ричард, пуснаха после Джордж Бингъл. Казват, че някакъв си рибар дошъл да го вземе и той изчезнал. Да вървят по дяволите! Дано всички изгорят на пъкления огън заедно с проклетия Фернандо Диас! Вие ми развалихте настроението, мистър Томпсън. Хайде да си вървим.