— И ние май доста поработихме, Нед. Върви си в къщи, Бен Хаукърс — каза старият майстор на модела, който беше успял да се облече зад спасителния параван.
Моделът излезе ребром иззад паравана и се измъкна бързо-бързо. Двамата джентълмени започнаха да се сбогуват. Ричард още веднъж се приближи до триножника и запита полугласно младия художник:
— Мистър Мойнс, много бих искал да ви поръчам един… женски портрет. Бихте ли се съгласили да нарисувате една прелестна девойка… най-красивата в Бълтън?
— Ако разреши мистър Джернс, с голямо удоволствие.
— Не, мистър Томпсън, не мога да позволя на Нед това. Господин виконтът му забрани да изпълнява чиито и да било поръчки.
— Ах, много жалко! Довиждане, господа.
През прозореца на ателието, замрежен от зимния дъжд, Нед Мойнс видя как Патерсън и Томпсън сядаха в екипажа. Но той не видя как един от двамата нови пазачи в замъка размени няколко думи с Бен Хаукърс, после се затича след каляската и я догони при излизането й на шосето. С подмилкващо вежлив тон, който изключваше всякаква възможност за отказ, човекът помоли да му разрешат да отиде до пристанището. На улица Пристанищен фар той, за удоволствие на кочияша, скочи от капрата и бързо се отправи към кръчмата „Утробата на кита“.
— Вие ли сте, Слип — гледа се в него собственикът на кръчмата. — нещо ново от Ченсфилд ли носите?
— Патерсън и Томпсън разговаряха с Едуард Мойнс. Бен Хаукърс е присъствувал на разговора им. Момъкът не е глупав. Той направил важни наблюдения. Адвокатът Ричард Томпсън също намерил прилика между Мойнс и момчето чертожник от корабостроителницата, Джордж Бингъл. Като че ли подозрението се потвърждава. Хаукърс забелязал как Мойнс трепнал и се извърнал. Значи, баба Поли, съседката на покойната майка на Бингъл, ни даде в ръцете, без сама да подозира, правилната нишка. Жената на стария чертожник, мисис Барлет, се разбъбрила пред нея…
— Зная, Слип, зная! — прекъсна го Уудро Крейг. — всичко това е… мно-о-го интересно!
Двете тежки фрегати, „Уиндзор“ и „Уелс“, вдигнаха котва от бълтънското пристанище, навлязоха в Ирландско море и като заобиколиха бреговете на Корнуелс, взеха курс към Портсмут.
Стооръдейният двупалубен „Уиндзор“ плаваше пръв. На капитанското мостче беше застанал виконт Ченсфилд с високи ботуши и мундир на офицер от кралския флот на Британия. „Уелс“ следваше в килватера на „Уиндзор“. Двата кораба виконтът беше построил, екипирал и съоръжил като подарък на негово величество от страна на съдружниците на „Северобританската компания“. Виконт Ченсфилд водеше своите кораби, за да ги присъедини към главните сили на кралския флот…
Приведен над масата, старшият чертожник мистър Уилям Барлет разглеждаше една голяма рисунка на петмачтов кораб.
— „Крал Георг III“ — мърмореше той. — прилича на „Окриленият“, но не е съвсем същият… Изработен е раз лично от нашите едновремешни кораби от корабостроителницата на мистър Патерсън! Едва ли по моретата ще се появи през следващите десет години съперник на „Окриленият“. Още два три месеца и той пак ще стане като новичък. В добри ръце ще направи още много чудеса. Засега — ад десетина потопени кораби и нито една непоправима повреда. Добра равносметка!
В бюрото влезе мистър Харвей, бившият корабен майстор, сега управляващ корабостроителницата.
— Старче! Мистър Патерсън ви кани да отидете в Ченсфилд. Някаква бърза работа. Изпратили са вече каляската да ви вземе. Оставете настрана чертежите и се облечете по-топличко.
Една двуколка с някакъв човек в нея чакаше пред вратата. Когато мистър Барлет седна, съседът му тръсна поводите и лекият екипаж бързо се понесе по заледената улица. На шосето спътникът на Барлет задържа коня и го остави да върви бавно.
— Мистър Барлет, позволете ми да ви се представя: Слип, помощник на шерифа. Трябва да се подчиня на прискръбната необходимост да ви съобщя, че сте арестуван.
Старецът изблещи очи от изненада и почувствува неприятен студ по гърба си… Само преди няколко месеца под неговата стряха прекара два дни един мил младеж, който в миналото беше твърде близък на старото му сърце… Младежът го предупреди, че крие от полицията истинското си име… Дали пък не се е натопило момчето с някоя дяволия?