Оказа се, че близо до Шрусбъри конят на Хенри Блентхил си изкълчил крака и това малко обстоятелство накарало него и Робърт да останат в крайпътния хан. На следното утро в този хан пристигнали граф Елсуик и мосю Льоглоа. Тази случайна среща между двамата отдавна враждуващи джентълмени се оказала съдбовна. Ако като гости на сър Артър те все още се сдържали, тука нищо не могло да ги обуздае. Ханджията слушал как джентълмените започнали да спорят за права върху някакви си земи покрай Келсекс и граф Елсуик нанесъл на сър Блентхил тежко оскърбление. Когато младият Робърт Станфорд и мосю Льоглоа влезли в кръчмата на хана, заварили двамата благородници вече в жестока схватка. Разтървали противниците, при което Робърт и мосю Льоглоа се опитвали да помирят враговете, като отказали категорично на молбата и на двамата да поемат върху себе си ролята на секунданти. Подозирайки, че свадата може да завърши с дуел и без секунданти, мосю Льоглоа се опитал на следното утро да проследи двамата джентълмени, които се били отправили на коне към хълма в гората. Той също оседлал коня си и слезнал при хълма, където противниците вече били изтеглили шпаги един срещу друг.
Когато мосю Льоглоа призовал джентълмените към благоразумие, разгневеният граф Елсуик го ударил с шпагата, след което бедният мосю се строполил като мъртъв и вече не видял как джентълмените са си нанесли един друг смъртоносни рани, от които и двамата загинали. След мосю Льоглоа тръгнал да дири джентълмените и Робърт Станфорд. Като видял мястото на кървавото сражение, юношата, потресен, припаднал и бил прибран от шерифа в безсъзнание. Съдът дори не сметна за нужно да го привлече като свидетел по това дело, което очевидно е било постигнато не без влиянието на граф Артър.
За скриване от властите подготвянето на дуела съдът осъди екс капитана на два месеца тъмничен затвор с последващо изгонване от Англия. След прочитане на присъдата мосю Льоглоа кимна за сбогом на лорд Артър и беше изведен от залата. Малкият кортеж от дворянска карета и чистокръвни яздитни коне веднага напусна Шрусбъри и се пръсна по трите пътя.
6
Гърмейки с веригите си, адмиралската фрегата „Уиндзор“, победоносно завърнала се от четиримесечен боен поход, хвърли котва в бълтънския рейд. В този поход ескадрата на контраадмирал Райланд срази край бреговете на Канада девет кораба на въстаналите колонисти и на техните съюзници — французите. Същата ескадра, състояща се само от пет бойни кораба, на връщане плени два френски кораба, пренасящи товари за армията на генерал Вашингтон. Контраадмирал Ченсфилд се завърна в Портсмут, без да загуби единадесет неприятелски морски съда с обща водоизместимост от тридесет хиляди тона. Самият контраадмирал беше ранен в левия крак н се отправи на доклад в Лондон на носилка.
Негово величество награди героя с Ордена на банята, произведе виконта в ранг адмирал на флота и изказа задоволството си по повод резултатите от изборите в Северното графство. Поради безсмислената смърт на двамата кандидати депутатското кресло в Камарата от това графство зае най-достойният дворянин — виконт Ченсфилд. Кралят заповяда на новия командир на „Уиндзор“ да отправи фрегатата в Бълтън, за да отнесе там ранения адмирал и новоизбран депутат.
Призори на 30 март жителите на Бълтън, осведомени предварително за пристигането на знаменития им съгражданин, чуха оръдейния салют на „Уиндзор“ от сто и един залпа. На пристанището, украсено с флагове, беше строен за среща на адмиралския катер почетен караул. Огромна тълпа заприщи кея.
Адмирал виконт Ченсфилд, накуцвайки, стъпи на пристанището и мина по фронта на почетния караул към голямата карета, украсена с герба, изобразяващ почиващ лъв и надпис „Et pacem bellum finit“. Кметът на града, комендантът на гарнизона и всички висши длъжностни лица почтително ескортираха славния бълтънец.
Развълнувана и щастлива, съпругата на виконта го очакваше в дъното на каретата и щом вратичките се затвориха, две нежни ръце се обвиха около шията на мъжа, стегната в бродираната яка на адмиралския мундир.
След първите целувки мъжът и жената се погледнаха един друг в очите.
— Знаеш ли, и аз бях ранена в тази война — прошепна му тя с гордост.
— Сигурен бях в тебе, златна моя русалко — отговори съпругът.
По случай победното завръщане на господаря целият Ченсфилд пируваше. Великолепната илюминация затъмни светлината на луната и звездите. В залите на замъка гърмеше музика, развяваха се пера, шумоляха коприни, блестяха кадифета и атлази, обсипани със скъпоценности. На долните тераси пируваха дори селяните арендатори и прислугата.