Под засилващия се напор на вятъра и вълните шхуната, задържано на мястото си от двете кърмови котви, продължаваше да завива. В момента, когато моряците бяха подготвили запасната котва за хвърляне, останалите две вериги се скъсаха една след друга. Следващата вълна вдигна шхуната във въздуха и я тласна към скалите. Кормчията изпусна колелото и шхуната, неуправлявана, с устрем налетя върху най-отдалечения от брега риф, почти скрит под водата.
Двете мачти се сгромолясаха напред, като едва не смазаха екипажа край кабестана. Чернобрадият моряк се хвърли през борда, а след него скочиха във водата и моряците негри. Край скалите бурната вода кипеше; вятърът отнасяше пръски до билото на носа. Борейки се с вълните, чернобрадият плуваше настрани, като предварително се насочваше не право към брега, а малко в диагонал към устието на протока. Жената в бяло, която стоеше на средата на кораба, изглежда, забеляза сред вълните главата на плувеца. Той й махна с ръка…
Всичко последвало стана почти мигновено. Капитанът, един дългокрак, мършав мъж, мигом се спусна от мостчето и като се вкопчи в перилата на фалшборда, извади пищов. От дулото излетя пушек, а вятърът отнесе звука на изстрела. Капитанът се целеше в чернобрадия плувец. Жената с бързината на дива котка се хвърли върху стрелеца, удари го по главата с дъска, откъртила се от фалшборда, и скочи във водата. Наметалото й остана да виси на перилата; Бернардито успя да види мярналата се във въздуха къса бяла туника. Чернобрадият беше вече край жената. Вятърът, който тласкаше водата в протока, помагаше на бегълците.
Капитанът и помощникът му започнаха да стрелят, но една голяма вълна издигна разбитата шхуна от рифа и я повлече право към скалите на брега. Негрите, които бяха избрали за бягство друга посока, се отдалечаваха покрай брега и корпусът на шхуната ги скри от зрителното поле на Бернардито.
Сега цялото му внимание се съсредоточи върху загиващия кораб. Носът на шхуната се издигна и се удари о камара камъни, струпани пред скалистия нос. Следващата огромна вълна покри кораба съвсем. После се показаха повалените мачти, увити с въжета. Нов удар на вълна с огромна сила прехвърли разбития кораб през камарата камъни върху скалистия бряг. Шхуната легна на борд, като откри дъното си; парцали пяна висяха от тъмния й корпус като от хълбоците на подгонен елен. Връхлитащите вълни довършваха разрушаването на корпуса. В далечината за миг се мярнаха главите на шестимата плуващи негри, после издатината на носа ги скри съвсем. Белите плувци, мъжа и жената, Бернардито също изгуби от погледа си; види се, вече бяха достигнали протока.
Изпод разчупената палуба на кораба се показаха десетки черни къдрави глави. Хората се измъкваха от трюмовете, заливани от водата. Капитанът удряше някои с дръжката на пищова си. Червенобрад мъж, мъчейки се да пази равновесие върху разтрошената палуба, размахваше бич. Тридесетина бели моряци, успели да се съвземат от преживения страх от смъртта, гонеха негрите към тясната ивица на крайбрежните камъни… Разбитата шхуна явно принадлежеше на роботърговци.
Старият корсар, задържайки кучето за нашийника, се затича към брега на протока. Като надзърна иззад скалите, той видя близо пред себе си високи, яростни вълни. Те нахлуваха в протока, препълваха гърлото му, издигаха се до средата на бреговите канари и заливаха цепнатините, като оставяха пяна по клонките на храсталака. Плувците бяха стигнали вече до средата на протока; тук течението утихваше, вълните бяха по-малки, но жената отпадаше. Чернобрадият поддържаше главата й над водата.
— Карнеро, носи! — викна Бернардито и пусна нашийника.
Остроухият се хвърли във водата, а корсарят, след като остави на камъните ловната си пушка, наметалото и куртката, се измъкна иззад скалите и започна да показва на чернобрадия плувец посоката към най-близкото удобно за излизане място на брега.
Жената се хвана с ръка за нашийника и Карнеро заплува обратно, като я влачеше след себе си. Чернобрадият плувец изоставаше все повече от силното животно. Ръката на плувеца беше окървавена; той дишаше тежко и гмуркайки се, дълго не се показваше из водата. Бернардито нагази до кръста във водата, подхвана почти безчувствената жена, изнесе я на брега и я сложи върху своето наметало. Отърсвайки се, кучето скимтеше и се дърпаше назад към втория плувец, но не влизаше във водата: вдясно, откъм плитчината, сред плоските вълни се показа дългата глава на крокодил. Той се приближаваше доста бавно, предполагащ очевидно, че плячката не може да му се изплъзне.