Плувецът изчезна под водата. Бернардито стисна в зъби ножа си и се гмурна. Тогава след господаря си се хвърли във вълните и Карнеро. В зеленикавата подводна мъгла Бернардито забеляза разсеяно кафяво белезникаво петно. Той хвана човека за косите и напрягайки се, го измъкна на повърхността. Заедно с Карнеро те преодоляха последните десетина ярда до брега и повлякоха човека към ивицата чакъл между скалите. Горчиво разочарования крокодил Бернардито заплаши с ловната си пушка.
От устата на спасения плувец изтече малко вода и той задиша дълбоко и неравно. Увиснал на рамото на корсаря и препъващ се всяка минута, човекът направи няколко крачки нагоре по пътеката и вече осъзнато погледна своя придружвач.
— Починете си и помогнете на жената — каза му Бернардито на английски. — Карнеро, куш! Чакайте ме тук и не мърдайте от мястото, ако не искате да попаднете пред очите на вашия капитан.
Бернардито остави кучето при спасените и пак се изкачи на носа. Разбитата шхуна се намираше в предишното състояние. Всички крайбрежни камъни бяха осеяни с чернокожи. Моряците вече се разпореждаха за стоварването на някакви денкове и сандъци по камъните. Вторият кораб едва тъмнееше през мъглявото було.
Капитанът на този кораб, като видя, че котвите няма да удържат напора на стихията, се реши на смела маневра. Мръсното платно на кливера се плъзна над бушприта и заплющя на бурния вихър. Друго едно платно се разгъна до половината на марсовите рей. Кабестанът се завъртя, носовите котви се издигнаха и насочвайки се към протока, корабът потегли, като влачеше след себе си по твърдото дъно кърмовите котви. Когато до устието на протока остана един и половина кабелтов, веригите на котвите се скъсаха. Вълните около кораба беснееха — имаше опасност да го сплескат о скалите.
Един дебел моряк в капитански мундир махна с ръка от мостчето. Струпалите се на носа моряци изляха от двете страни на форщевена няколко бъчви с разтопена мас.
Маслената течност се разля по бурната вода и яростните вълни около кораба стихнаха за миг. Пред шхуната се откри устието на протока с успокоилата се леко вълнуваща се и набърчена от дъжда повърхност. За секунда корабът преодоля разстоянието до устието. Струята на вятъра, нахлуваше в протока като в тясна тръба. Тя разкъса платната и погна шхуната с бързината на стрела. Ако протокът беше прав, корабът благополучно щеше да влезе в защитения залив, но тесният ръкав извиваше наляво и маневрата на завиването не стана съвсем успешно.
Чу се трясък, кърмата с бял надпис „Глория“ беше запратена в камъните, кормилото на шхуната се разлетя на трески. Ударът събори гротмачтата, проби обшивката над ватерлинията. По инерция „Глория“ се откъсна от камъните, благополучно премина край пясъчната плитчина и достигна залива. Шхуната не изгуби способността си да плава, дъното й оцеля. Плоските вълни в залива, също като в река, се заплискаха край изпочупените бордове.
„Тази «Глория» има добър капитан и доста добър екипаж — разсъждаваше Бернардито. — Пристанище «Бълтън»! Значи, двата кораба пътуват заедно… Загубиха две котви, мачта, кормило и получиха дупка в кърмата. Евтино се отърваха! Хвърлиха котва… Време е да се измитам оттук. Ще почнат да шарят из острова и ще намерят къщурката ни!“
Бернардито не намери спасените на предишното място. Когато „Глория“ се показа в протока, чернобрадият мъж отмъкна жената по-далеч от брега и се скри зад камъните. Кучето напрегнато следеше чуждите хора и ръмжеше заплашително, когато те се размърдваха.
— Ще ви стигнат ли сили да вървите много бързо след мен по пътеките из гората? — запита островитянинът.
Жената първа се изправи на крака. Мократа й дреха беше необикновена и нямаше нищо общо с европейското дамско облекло, но по лице приличаше на французойка или италианка. Тя погледна Бернардито втренчено и такова силно вълнение се отрази на лицето й, че старият корсар почувствува известно смущение. Ала положението беше твърде критично, за да спират дори и за минута. Жената помогна на своя спътник да се изправи на нозе. Ранената му ръка беше вече превързана с парче от влажната туника.
Сега Бернардито разбра, че пред него се намира съвсем млад мъж, едва ли навършил двадесет години. Черната брада и отдавна небръснатите бузи му придаваха по-зрял изглед. На вид непознатата беше на около тридесет години. Но красивото й и фино лице леко се четяха следите на лишения.
Бернардито бързо поведе непознатите през гъстата гора. С мъка се промъкваха те през бодливите храсталаци. Бурята люшкаше дърветата и обливаше пътниците със студени капки. Старото си наметало Бернардито даде на жената и тръните изпокъсаха куртката му за няколко минути. Най-трудно беше на полуголия непознат, цялото облекло на когото се състоеше от черни моряшки панталони и мръсен червен пояс. Най-после пътниците излязоха на пътеката. Бернардито ги поведе към горското езеро. Половин миля непроходим гъсталак от бамбукови стебла се изправи пред тях. Под нозете им зажвака рядка блатна кал.