— Вървете напред и дръжте посока към онази далечна канара. Ще вървите до пояс във вода, но в средата на блатото, ако вземете правилно посоката, ще се натъкнете на пясъчно островче. Скрийте се там и ме чакайте. Кучето ще остане с вас. Ще ви донеса храна и после ще ви отведа на безопасно място, в планината. А ако искате да се биете с вашите врагове, вземете тази пушка и нож.
Полуголият мъж хвана пушката.
— Ще се бия до последна искрица живот — рече той решително. — Доротея, познаваш ли тази пушка? Мистър Фред, когато се прехвърляше на „Орион“, я остави в къщичката на острова. По-рано тази пушка е принадлежала на Джакомо.
— Дай ми ножа, Антонио — глухо произнесе жената. — при тях жива няма да се върна.
Странно предположение озари Бернардито. Дали пред него не е синьора Чени? Но Антонио е близък сподвижник и любимец на Грели, а сестра му — любовница на Леопарда. Из чии ли ръце са се измъкнали тези хора? Ала нямаше време да се разсъждава и да се проверяват предположенията. Момчето беше само в празната къщичка; непознатите пришълци от роботърговските шхуни всяка минута можеха да открият жилището на ловците…
— Синьор, кажете ни името си! — викна младият мъж след отдалечаващия се ловец.
— Ще го узнаете, когато бъдете в безопасност — отговори Бернардито и бамбуковите стебла се затвориха зад него.
Кучето искаше да се спусне подире му, но той рязко го изпрати назад, като му сочеше към средата на блатото.
Шестимата негри благополучно преодоляха зоната на прибоя край скалите и се измъкнаха на суша. Тези бегълци от разбитата шхуна също побързаха да се скрият в гората. Тук те се чувствуваха на сигурно място, като у дома си!
И шестимата се смятаха за едни от най-добрите ловци на голямото племе от бреговете на Конго. След като навлязоха в гъсталака, воините започнаха да се въоръжават с първите попаднали им под ръка средства за самозащита — тояги, клони и остри камъни с назъбени ръбове. Те прекараха няколко часа по дърветата, като се ослушваха в шумовете на гората. Преди залез слънце тръгнаха през храсталаците. Из гората вървяха като безмълвни черни сенки и нито една драскотина не се появи по стройните им матовочерни тела. Гората оредя. Платото почна да се снишава; големите дървета се замениха с ниски шубраци; изпод нозете им започна да излиза блатна вода и в лъчите на промъкналото се вечерно слънце бегълците видяха непроходимите гъсталаци на бамбука.
Внезапно един от негрите вдигна предупредително ръка. Той забеляза в блатото следите на двама души, минали тук не по-късно от обяд. В същата минута из гъсталаците изскочи едно грамадно сиво животно. С озъбена страшна муцуна звярът се хвърли върху чернокожите.
— Хвърлете оръжието! — раздаде се глас иззад храстите.
Тези думи бяха произнесени на езика киши-конго — родния език на черните воини. Чернобрадият Антонио се показа иззад гъсталака.
— Захвърлете тоягите, приятели, иначе този дяволски пес ще ви разкъса гръкляните. Назад, Карнеро! Вървете след мен…
Антонио поведе бегълците през платото към пясъчното островче. Кучето проявяваше много силно безпокойство и вървеше по петите на хората, поглеждайки жадно мяркащите му се прасци. То се поуспокои и престана да ръмжи чак когато черните воини седнаха редом с двамата бели хора под бамбуковата колибка. Антонио и Доротея бяха успели да покрият леката си постройка с листа от огромни папрати. Щом някой от седящите се опитваше да мръдне, бдителният Карнеро заплашително ръмжеше и всички, щат не щат, трябваше да седят мирно, също като ученици, наблюдавани от сърдита класна наставница.
— Антонио — казваше жената на своя спътник и гласът й трепереше от вълнение, — уверена съм, че не се лъжа. Това е същият оня човек. Тогава само за миг го зърнах през прозореца на каютата, но лицето му се вряза в паметта ми за цял живот. Казвам ти, Антонио: този човек е пиратът Бернардито Луис, който открадна моя Чарли.
— Дороти, това е невъзможно. Аз с очите си видях следи от труповете им. Не се измъчвай с напразни надежди, бедна моя сестро. Не знам кой е този островитянин с превързано око, но Бернардито загина в пещерата заедно с момченцето. Той искаше да помогне на мистър Фред, но не беше предвидил лавината и срутването.