— А как е попаднала в ръцете на този човек пушката на Джакомо?
Когато „Орион“ напущаше острова, мистър Фред остави в къщичката пълно снаряжение. Той си мислеше, че може би съдбата пак ще захвърли тук някой самотен мореплавател и дори остави на масата бележка: „На неизвестния приятел от тримата първи жители на острова“.
— Но защо и този човек е с превързано око? Защо се крие от капитаните на корабите?
— Може би той самият ще ни разкаже за това. Едно знам много добре: капитан Бернардито вече шеста година спи в гроба си. И неговия гроб аз видях със собствените си очи.
Внезапно Карнеро се спусна в гъсталака. Фигурата на Бернардито, отрупана с оръжие, се появи из храстите. Предупредени от Антонио, негрите се изправиха пред непознатия „господар на острова“ и му се поклониха.
— Вие говорите толкова високо, че сами издавате убежището си. Без да искам, аз подслушах вашия разговор. Господа, накарайте вашите чернокожи приятели да седнат! Такива ниски поклони се правят само на техните страшни богове, а не на един възкръснал пират. Някои мъртъвци, сеньор Антонио, се изхитрят да възкръснат дори по два пъти… Сеньора Доротея, вашите надежди не са напразни. Синът ви е жив и след един час вие ще го прегърнете… Антонио, та подкрепете сеньората, на нея й прилоша! Клетата, тя вече е в безсъзнание. Вървете напред, трябва по-скоро да се доберем до планината. Аз ще нося сестра ви.
2
Мистър Уилсън, капитанът на „Глория“, командуваше с пресипнал глас разтоварването. Шхуната бе хвърлила котва в Залива на корсаря. Три лодки непрекъснато сновяха между брега и кораба. Вечерното слънце позлатяваше водата, вятърът стихна и само вълните на мъртвото вълнение се удряха в каменната гръд на носовете. Стана горещо. Рояци москити кацаха по лицата и ръцете на моряците.
Всички негри от трюмовете на „Глория“ бяха стоварени на брега и сечаха дървета под охраната на двадесетина моряци. Малко по-настрани работеха спасените от „Доротея“. Между работещите се разхождаха надзирателите, судански араби и берберийски туареги, с бичове в ръце. В големи черни котли, закачени на върлини, се вареше храната.
Една лодка откара от брега на борда на „Глория“ сухия капитан Хятчинсън, червенокосия американски ирландец О’Хири и още неколцина моряци, от разбитата шхуна. Уилсън ги покани в каютата на своя помощник, датчанина Оге Йензен.
— Големи ли са повредите на „Доротея“? — запита капитан Уилсън своя колега.
Хятчинсън въздъхна.
— Голяма ли е дупката на счупена бутилка? — сърдито изръмжа О’Хири. — отопихме печалбите си, дявол да го вземе! Какво ви хрумна да се катерите по скалите, Хятчинсън! Всички ония негри в повече, които бяхме решили да скрием от Райланд, сега са на дъното… А и тази французойка, която избяга… За нея можеше да се вземат добри пари…
— Не си струва да се карате, джентълмени — помирително каза Уилсън. — французойката няма къде да ни избяга от това островче, ако само не е потънала. Преброихте ли негрите на брега, мистър О’Хири?
— От двете шхуни стоварихме сто и двадесет мъже, триста жени и около стотина деца. Оцелелият дребосък не съм броил, не останаха много. Хятчинсън удави онези деца в трюма като палета, а на това отгоре още седемдесет майки и толкова мъже. Около сто и петдесет парчета потънаха, а може и да са избягали… Отвратително!
— Е, брате, в нашата работа — някъде ще спечелиш, някъде ще загубиш… Неприятно е само, че удавихме негрите на мистър Райланд, онези, които бяха изпратени тук за островната плантация, а нашите двеста останаха при Карачиола в Капщад… Сега с „Доротея“ се свърши, а моята „Глория“ ще поправяме цял месец. Дано в това време Карачиола не отплува с негрите за Америка. Виж, тогава ще плачат нашите парички за всички онези чернокожи, които имахме в повече! Какво е вашето мнение, мистър О’Хири.
— Без нас той никъде няма да отиде! Закупен е голям товар за островната плантация. Няма да зареже той всичко в Капщад я! Ще не ще, трябва да чака да се върнем ние с корабите от острова или да дойде тука след нас.
— В Капщад собствениците на диамантените мини даваха по тридесет фунта за парче. Всички излишни чернокожи трябваше да продадем там, на място, и веднага да си поделим парите. Нямаше защо да слушаме Карачиола… В Америка, казва, ще ги продадем двойно… Ето, продадохме ги на… рибите! — мистър Уилсън кимна ядосано към лъскавата вода на залива.
— Изпратихте ли потеря за бегълците? — запита О’Хири, като помълча малко.
— Да. По обяд шестима души с боцмана Браун отидоха в гората на лов. До довечера ще изловят всички.
Съмнявам се… — възрази О’Хири. — нищо не ще може да ги изкара от гъсталаците. Островът е доста голям и ще успеят да се скрият и да си намерят храна. Мисля, че утре ще трябва да организираме хайка от целия екипаж. Ще се наложи да претършуваме целия остров. Трябва да заловим и французите. Колко е неприятно, че избягаха! Видяхте ли ги, Уилсън?