Малко по-далеч, по левия бряг на залива, постоянно се мяркаха върховете на падащи дървета. Тука също разчистваха място за постройките и нивите на бъдещата плантация.
Притаили се в короната на едно високо дърво, съгледвачите видяха как мистър Хятчинсън поведе голяма група роби към мястото, където се бе разбил неговият кораб, за да спасява останките от товара. На края на гората отряд негри режеше с триони трупи. Слънцето безпощадно обгаряше лъсналите от пот черни гърбове на резачите. Едни стояха на възвишението, направено от дървета, а други — долу на земята. Отмерено се привеждаха телата. Нагоре-надолу, нагоре-надолу сновяха трионите, захапвайки със стоманените си зъби дебелите дънери. Вече две големи редици от току що нарязани дъски лежаха от двете страни на издигнатата площадка. Двама надзиратели с дълги бичове се разхождаха между редиците.
Един от горните резачи, широкоплещест негър, изморено се изправи и изтри стичащата се от лицето му пот. Надзирателят Урикон, бившият жрец, викна нещо на роба, но той не обърна внимание на това, приближи се до края на площадката, загреба с един череп вода от дървената бъчвичка и отпи няколко глътки.
Урикон шибна негъра с бича по гърба, той изгуби равновесие и падна от площадката. Обхванат от гняв, негърът скочи и запрати черепа в лицето на надзирателя. Към мястото на сбиването изтича бял моряк. Негърът прескочи през купа стърготини и се втурна към близкия гъсталак. Екна изстрел, куршумът улучи беглеца в крака, но той, накуцвайки, продължаваше да тича. Урикон с разсечена вежда догони с няколко скока ранения и със свистящ удар на бича го повали. Моряците повлякоха нещастника към лагера. Не минаха и пет минути и тялото на резача увисна на клона на едно високо дърво. Под нозете на обесения пламна вършина, обгаряйки сгърчените му пети. След това моряците се разотидоха по местата си с равнодушни лица. А трионите продължаваха да се движат нагоре-надолу, нагоре-надолу, сякаш нищо не се беше случило. Притаилият се на дървото Антонио едва не заплака от ненавист и отвращение.
Преди да настъпи вечерта, роботърговците събраха на едно място всички роби от площадката на бъдещата плантация и тия, които участвуваха при разтоварването на стоките на „Доротея“. С ритници и удари с бичове, споменавайки сатаната и всички свети угодници, моряците строиха негрите в една обща колона и три пъти преброиха тези пет шест дузини изплашени голи хора: явно моряците бяха скарани с аритметиката!
Започна да се мръква. По върховете на мачтите на „Глория“ запалиха фенери. Плющейки с бичовете, роботърговците вкараха робите зад оградата. Като изядоха отвратителното ечемичено вариво без лъжици и чинии, полуголите хора се натъркаляха под редките навеси. Скоро детският плач и вайканията на майките започнаха да стихват. Бернардито и двамата му спътници слязоха от дървото и предпазливо тръгнаха обратно.
Внезапно на горската пътека, която водеше към жилището на островитяните, се дочуха гласове. Съгледвачите замряха в гъсталака. Антонио разпозна О’Хири, Йензен и Хятчинсън. Те отиваха с няколко моряка към къщурката, като разговаряха високо помежду си.
— Къде са се дянали тези островитяни? — казваше О’Хири. — втори ден вече как се крият от нас. Ако се съди по домакинските съдове и броя на добитъка, тука са живели няколко души. Навярно са останки от екипаж на някакъв кораб. Не ми се харесва тяхното поведение, дявол да ги вземе!
— Какво предлагате? — запита Хятчинсън.
— Десет ловни групи да претършуват тази нощ всяко храстче на острова. Вие, Йензен, с вашите хора ще претърсите клисурата. Кучето на островитяните ще ви помогне.
Гласовете на роботърговците стихнаха. Бернардито и спътниците му още няколко минути се промъкваха много предпазливо след тях, но онези се приближиха до къщурката и нахълтаха шумно в нея. Съгледвачите свърнаха в горския гъстак.
— Нашият Нерон днес може да ни окаже лоша услуга — проговори Бернардито. — глупаво куче, вчера избяга от Чарли и ето че е попаднало в ръцете на тази горила Йензен. Разкажете ми, Антонио, кой е този датчанин? Видях го още на лодката от „Орион“. Вързан е в езика, ама юмруците му — същински топовни гюлета.
Десет моряка, начело с Оге Йензен, се изкачваха нагоре по клисурата. Йензен държеше вързан черния пес и тихичко разговаряше с него като със стар добър познат:
— Води ни, Нерон, води… На „Орион“ ти беше много крадлив, приятелю мой, и измъкваше от моряците сирене…