— За всичко е виновен Карачиола. Той ме накара да стрелям по твоя син, Бернардито. Ох, умирам! Не идвай, не се приближавай към мен!
Призракът до стената трепна; гласът му пресекна и захриптя:
— Вие с Карачиола сте убили моя син?
— Не, призрако, мисля, че остана жив. А ето аз умирам… Духът ти може да се успокои. Върви си, махни се от мен.
— Къде се случи това? Къде дебнахте моя син, проклетници?
— В Пирея, ох, в Малкия залив… Казвам ти, Карачиола е виновен…
— Умри, детеубиецо! — извика страшно призракът, откъсвайки се от стената.
Датчанинът потрепера и затихна. Бернардито дълго време още разтърсва безжизнените му рамене, но дори великият инквизитор Торквемада нищичко не би могъл да изтръгне от Йензен. Роботърговецът беше мъртъв.
В това време Нгуру с четиримата бойци и страшният Карнеро, подобен на злобен демон, заобиколиха безшумно откъм тила площадката на дъното на клисурата, където се бяха притаили в очакване останалите участници в потерята. Нападението беше внезапно и стремително. Ножовете на чернокожите отмъстители и зъбите на Карнеро довършиха отряда, без дори да смутят тишината на клисурата. Бернардито, който вече бе свалил от раменете си „савана“, намери на площадката девет нахвърляни тела. Той заповяда да присъединят към тях телата на Йензен и Дългия Енди и да пренесат всички трупове до подножието на скалата с надгробния надпис. Тук, при собствения си надгробен камък, Бернардито започна да нарежда с помощта на черния ловец Нгуру единадесетте мъртъвци около надгробната плоча…
След като огледа площадката с надгробния насип и живописните пози на неподвижните гости, Бернардито тихо отведе черните бойци под сводовете на подземното си убежище.
4
Още не беше се разсъмнало и робите в лагера лежаха, потънали в тежък сън, когато две тъмни сенки се спуснаха от дървото край строителната площадка на левия бряг. Изпочупен храсталак и изкоренени пънове, откъснати лиани и купища клони отрупваха цялото пространство на изсечената гора. По полегатия каменист склон се извишаваха купища пръст и камъни: предишния ден тука бяха започнали да изравняват земята за сградата на главния дом на плантацията. Едната от черните сенки, промъквайки се на площадката, бързо се шмугна под купчина изсечени клони. Вторият човек огледа мястото, където се беше скрил храбрецът, подреди над него клоните и прошепна на езика киши-конго:
— Бъди предпазлив и не мърдай, Тоопи. Ако те забележат, всичко ще пропадне.
— Върви си, маса Анту, ще бъда тих като риба — изшумоля отговор изпод клоните.
Антонио Чени безшумно напусна площадката и се покатери на едно от най-близките дървета. Тук той се скри между гъстия листак и замря неподвижно във въздушното си скривалище, извишаващо се на дванадесет ярда над земята.
В това време в лагера вече пламваха огньовете под котлите, заплющяха кожените бичове и двете лодки от „Глория“ стовариха на брега нова смяна пазачи, а също така и ръководителите на работите през деня. Скоро двукрилата врата се разтвори и пропусна цялото население на краала вън от оградата. Охраната отведе шестдесет седемдесет измъчени роби на строителната площадка на левия бряг.
Робите грабнаха търнокопи, брадви и лопати, а пазачите с пушки и пищови седнаха по-страни върху трупи и изгрялото слънце обжари с палещите си лъчи голите гърбове на клетниците и широкополите шапки на господарите.
…Две млади стройни жени, които събираха клони, довлякоха товарите си до голямата камара, където се беше притаил Тоопи. Върху себе си те нямаха никакво друго облекло освен една кърпа на бедрата и гердан от коралови мъниста. Въжето от товара беше оставило дълбока следа по голите им рамене. По-младата уморено приседна на донесения товар.
— Нгава, тихо, аз съм, Тоопи — прошепна изпод клоните глас, добре познат на младото момиче.
Тя се наведе и видя под камарата клони лицето на своя жених.
— Не се бой, Нгава, и прикрий ме с клончета. Къде е надзирателят?
Нгава бързо развърза своя товар и започна да разхвърля нови клонки върху камарата, като се стараеше да не обърне върху себе си вниманието на надзирателя.
— Ти си луд, Тоопи! — прошепна тя изплашено. — защо си пропълзял тук? Урикон жив ще те одере!
— Къде е Майни-Мфуму? С вас ли е синът на вожда на племето баконго?
— Тука е, Тоопи. И него го накараха да сече дърва.
— Нгава, нека Майни-Мфуму да дойде предпазливо насам. През нощта ние се готвим да нападнем лагера и кораба. Трябва да се предупредят всички бойци. Ти, Нгава, кажи само на сигурните жени, бъди предпазлива, за да не подушат нищо надзирателят и доносниците. Пазете се от Урикон и от неговите змийчета.