— Макс, какво ти стана? О, дявол…
В гърлото на Макс стърчеше стрела. В следния миг и събеседникът на Макс изпусна пушката и увисна на перилата на куличката. Точно отправената стрела го улучи между лопатките.
След като свършиха с наблюдателите на двете кулички, черните бойци на Бернардито се прехвърлиха през оградата. При светлината на огньовете вече кипеше яростна битка пред петте плетени колиби. Предварително предупредени, негрите в лагера стояха нащрек и щом паднаха часовите на куличките, десетки роби се нахвърлиха върху моряците от „Глория“. В битката участвуваха не само мъжете. Негърките с настървение се нахвърлиха върху моряците пазачи и надзиратели. От крайната колиба изскочи гол жрецът Урикон и веднага попадна в ръцете на разярените жени от баконго. Полумъртвият жрец бе довлечен до готварските котли и хвърлен в кипящото ечемичено вариво…
…Приклекнал край огъня, осветяващ входа в колибата със спящата смяна, боцманът Браун дълго се вслушва в шума зад оградата. Вратата остана полуотворена, караулните влязоха в лагера. Какво толкова дълго се мотаят с тези женоря?
Браун стана и се отдръпна от огъня в тъмнината. Не бе направил и десет крачки, когато удар от тояга го повали на земята. В същото време Антонио и двамата черни бойци раздърпаха задната стена на колибата и се втурнаха в жилището на пазачите…
Зад оградата се чу тихо изсвирване: Бернардито свикваше своите другари. Като събраха всичкото оръжие на убитите, Антонио и двамата бойци прескочиха през оградата в лагера.
Тук вече всичко беше утихнало. Нгуру, Тоопи и Майни-Мфуму укротяваха възбудените жени. Антонио се натъкна на телата на туарегите надзиратели и видя стърчащите из котела крака на жреца. Лагерът бе завзет.
Сега Бернардито раздели черните бойци на три отряда. Около тридесет души начело с Нгуру изчезнаха по посока на къщичката на островитяните, а другите два отряда, предвождани от Антонио и Майни-Мфуму тръгнаха към брега. Част от негрите в тези два отряда намъкнаха шапките и ризите на моряците. Те „конвоираха“ към лодките въоръжените си другари, покрили главите си с палмови листа, парцали и късове платна. Бернардито им нареди да представляват процесия от оклюмали, мълчаливи робини. Той излезе след двата отряда и затвори двукрилата врата. Въоръжените бойци мълчаливо насядаха в лодките. В едната от тях вече се намираше Антонио Чени, във втората скочи Бернардито. Веслата плеснаха и се потопиха във водата.
Пресипнал дискант викна от капитанското мостче на „Глория“ към хората в лодките:
— Къде се затрихте толкова време, дяволи? Всичко наред ли е в лагера.
— Спокойният глас на Бернардито отговори из мрака:
— Всичко е наред, капитан Уилсън. Возим весели гости… Всички добри момчета ще бъдат доволни.
— Вие ли сте, Джонсън? — викна капитанът, наведен през перилата.
В този миг отдалеч долетя продължителен, отвратително рязък вик на кукумявка. Той се повтори три пъти. Нгуру сигнализираше, че бойците вече са обградили къщичката с О’Хири.
— Да, аз съм, капитане — отвърна Бернардито, като се залавяше за перилата на носовата стълба. — Ей сега ще се кача горе при вас и ще ви съобщя отлична новина.
Втората лодка приближи до кърмовата стълба. Дежурните с любопитство се струпаха край борда. Внезапно от лодките гръмна нестроен пушечен залп. Капитан Уилсън и вторият дежурен офицер рухнаха на мостчето. В същия миг една сива сянка се метна нагоре по стълбата и с вой се нахвърли върху моряците, като ги разбутваше и разпръскваше подобно на вълк, втурнал се в кошара. А по двете стълби вече прелитаха на борда гъвкави черни тела.
Един изстрел счупи фенера. В непрогледната; тъма се развихри безпощадно клане. Карнеро се мяташе като адска фурия.
— Антонио! — прогърмя гласът на Бернардито. — При мен!
Из най-разгорещения бой изскочи Антонио. Прекрачвайки през, тела, той се приближи до тъмната фигура край борда. Бернардито стоеше със скръстени ръце на гърди. Беше съвсем спокоен.
— Това е тридесет и деветият абордаж в живота ми. — каза той на младия човек — И, струва ми се, доста успешен. Сега боят е стигнал до такава точка, че е невъзможно и из лишно да бъде управляван. Не се намесвайте в тази битка, негрите ще минат и без вас. Наблюдавайте лодките, никой от враговете да не се измъкне жив. Във водата нека се хвърлят. Там акулите и крокодилите ще се погрижат за по-нататъшната им съдба.
Негрите вече бяха разтворили люка за кубрика. Разположението на корабните помещения беше много добре известно на бойците. В кубрика гореше ярка лампа, пияни моряци се валяха в леглата, на двете маси имаше шишета и канчета. Част от пируващите вече бяха успели да изтрезнеят и се мятаха насам-натам, търсеха оръжие. Карнеро се втурна в кубрика след озверените бойци на Майни-Мфуму. Прескачайки през масата, кучето събори лампата. Маслото се разля и пламна. Едно легло се запали, огънят се прехвърли по стената… В разгара на боя никой не отиде да гаси пожара; едва когато и последният моряк в кубрика издъхна, а пламъкът вече се издигаше до тавана, Майни-Мфуму заповяда на воините си да се спасяват от горящия люк и Бернардито видя най-сетне летящите искри и пламъци.