Едно съвсем необяснимо душевно състояние причиняваше на Карачиола не малко тайно безпокойство. От най-анна младост той изпитваше странна тъга при силна лунна светлина. Тихите сребърни нощи с пълна луна и пробляскваща сребърна пътечка върху водата предизвикваха у Джовани тежка меланхолия. Той беше безсилен да се бори с нея. По време на тези пристъпи той се страхуваше от самотата, ненавиждаше спомените си и изпитваше пълно равнодушие към задълженията, парите и земните наслади.
…Оранжевото слънце още пламтеше над хоризонта, когато на рейда се появи гребна лодка. Тя се приближаваше към „Успех“. Двама джентълмени, със сламени шапки седяха на кърмата под цветен балдахин. Двамина негри гребяха, третият управляваше прав кормилото.
Карачиола разпозна гостите още отдалеч. Това бяха собствениците на неотдавна откритите тук диамантени мини — англичанинът мистър Айвънс Брендън и неговият съдружник, холандският евреин минхер Юлиус ван Арденфройден. По таен знак на капитана боцманът на „Успех“, дебелият Химсуел, наречен Моржа заради кръглите му очи и лошо подстриганата четина на мустаците, махна на гребците да се отправят към кърмата. Носовата стълба ли? Преголяма чест! Боцманът посрещна пристигналите при кърмовата стълба и ги съпроводи до палубата. Капитанът стана от стола люлка и с приветливо изражение на лицето заповяда да донесат столове и една подвижна масичка. Брендън сложи краката си, обути в бели чорапи, върху пречките на масичката, а минхер Юлиус ван Арденфройден се стовари като труп на предложения стол и подложи кръглата си червена физиономия под полъха на щраусовото ветрило.
— Проклета жега! — изпъшка той. — това „есенно“ майско слънце днес ще ме превърне в печено! Ще ми се да пратя по дяволите целия този континент с неговите негри, москити и крокодили. А има щастливци, които спокойно си пият бирата в Заандам и нямат нито нашите грижи, нито нашите…
— …Диаманти! — завърши неговите думи синьор Карачиола. — Аз, господа, ви съчувствувам искрено заради грижите, но ако някога се заема сам с добиване на скъпоценни камъни, бих предпочел да ги измъквам направо от дъното на чуждите каси.
Всички се засмяха.
— Но за да попаднат там, трябва да има нещастни страдалци и тази участ се падна на нас с мистър Брендън. А ние пък на свой ред имаме нужда за тая работа от работни ръце. Обмислихте ли нашето предложение, мистър Карачиола?
— Господа — отвърна Карачиола, — аз не се разпореждам с хората, които се намират на борда на „Успех“. Тези негри са собственост на „Северобританската компания“ и са предназначени за работа в новите плантации на фирмата.
— Предлагам ви като последна и окончателна цена тридесет и пет фунта за всеки негър. За тукашните места това е една твърде прилична цена, защото вашите негри са доста здрав народ, те са по-силни от тукашните хотентоти. Отстъпете ни двеста души, а на фирмата пишете, че са измрели от болести. Това постоянно се случва с тях. Малка епидемия на борда… Тиф или холера, дявол да го вземе! А аз знам, че на борда си имате негри в повече. Сложете си в джоба седем хиляди фунта! Не разбирам вашите колебания!
— С налични пари ли се готвите да платите, господа?
— Както пожелаете вие, мистър Карачиола. Можете да получите цялата сума в злато, в чекове на името на вашия капщадски банкер, в скъпоценни камъни по днешния курс, в банкноти от каквато желаете валута или в ценни книжа.
— Ако към седемте хиляди прибавите още едно камъче, може би ще си помисля върху вашето предложение. Парите ще трябва да се поделят между четирима души… А камъка бих желал… да запазя лично за себе си.
— За да сключим още днеска сделката, аз съм готов да се съглася с предложението на мистър Карачиола — каза Брендън на своя съдружник.
— Добре — съгласи се минхерът. — мистър Брендън, мисля, че вчерашният осемнадесеткаратов камък ще допадне на мистър Карачиола. И така, разрешете да смятаме работата за уредена. Бих желал още утре негрите да се преселят в бараките. Но, синьор Карачиола, това е само първият въпрос, благополучно разрешен на нашето малко съвещание под този уютен балдахин… Кажете, колко време ще трябва да останете в пристанището?
— Шхуната се готви за път. Остават още някои малки поправки. Скоро тук ще се завърнат и другите две шхуни на нашата експедиция, те вече малко закъсняват. Ще натоварим закупените от мен стоки, които лежат на брега, и тогава ще напуснем Капщад. Ще вдигнем котва навярно подир около три седмици, след като завършим поправките, към петнадесети-двадесети юни.