— Защо има луна? По дяволите! Глупци! Магарета!
Ван Арденфройден и слугата положиха Карачиола на дивана в кабинета на домакина. Пияният дълго време не мирясваше, след това заспа, легнал по гръб, и страшни бяха сънните му халюцинации.
2
През следващите две седмици Карачиола изпи повече алкохол, отколкото през целия си изминал живот. На шхуната се появяваше сутрин, подпухнал и бледен. Но в джоба му лежаха чекове, в една кутийка се спотайваше пръстен с осемнадесеткаратов камък, а на ръката му блестеше друг пръстен, украсен с твърде солиден рубин.
През един от тези бурни дни синьор Карачиола все пак настоя да посети рудника. Всичко видяно му се мяркаше след това смътно, като насън: жълти скали и синя, огромна яма, подобна на кратер, дълбока двадесет фута, в която копаеха съвършено голи роби. Мнозина работеха с окови на краката, а някои бяха приковани с вериги към ръчните колички. Наблизо имаше барака, в която трошаха и раздробяваха синята скала, съдържаща елмази. Ямата и бараката бяха заобиколени от ров с насип, по хребета на който минаваше плътен дъсчен стобор с набити гвоздеи. Покрай стобора крачеха часови. В края на деня пред вратите се строяваше върволица голи, остригани роби. Обискирваха ги: надзирателят пъхаше пръсти в устата на всеки, надзърташе в ушите, в ноздрите — да не би хитрият роб да е скрил някое скъпоценно камъче! Непрекъснато плющяха бичове, понякога прогърмяваше пищовен или пушечен изстрел. Гърбовете На мнозина чернокожи роби гнояха…
Негрите се движеха само в общ строй; под конвой ги водеха на работа и ги отвеждаха обратно в лагера. В „синята яма“ работеха от тъмно до тъмно, но ги хранеха с вариво от ечемик или маис само в лагера — реди да отидат на работа и преди да легнат да спят. В забоите имаше само бъчвички с вонеща топла вода.
Впрочем всички тези картини твърде смътно се задържаха в замъгления мозък на Карачиола, а в ушите му, заглушавайки дрънченето на веригите, ударите на търнокопите и плющенето на бичовете, неспирно звучаха напевните гласове на господарите на рудника и на двамата мисионери, които се грижеха за християнското възпитание на черните роби и им проповядваха словото божие. С църковните служители Карачиола се запозна отблизо на трапезата у мистър Брендън и се съревноваваше с тях в надпиване.
Като изминаха двете пиянски седмици, капитанът започна да забелязва признаци на пълна разруха на дисциплината на „Успех“.
На борда на кораба, който отново беше изкаран на външния рейд на Капщад, рядко минаваше ден без побоища. Мръсният, запуснат кораб се превърна в шумна кръчма и свърталище на съмнителна градска сбирщина. Най-сетне един чиновник от пристанището дойде веднъж на кораба и съобщи, че двамина моряка от „Успех“ са убили на брега чужд негър и са задържани под арест от холандеца, господар на негъра.
Тази новина накара капитана да изтрезнее. След като обсипа екипажа с енергични проклятия, той заплати на холандеца за убития негър, смаза от бой двамата моряци, забрани на всички да слизат на брега и накара екипажа да приведе кораба в ред. Пресметнал сроковете за вероятното завръщане на „Глория“ и „Доротея“ в Капщад, той разбра, че с шхуните е станало някакво нещастие. Беше изтекъл вече половината от юни. С военен кораб, пътуващ за Англия, Карачиола изпрати бързо съобщение на виконт Ченсфилд, искайки допълнителни разпореждания. Всички тези тревоги отнеха на Карачиола още две седмици. Изминал бе точно месец от деня, когато даде живия товар на „Успех“ „под наем“ на собствениците на рудника.
Синьор Карачиола се облече по-старателно от обикновено, педантично огледа екипировката на шестимата гребци, накара ги да боядисат отново лодката и се отправи за залива, където се намираха постройките на кантората.
Този път той се държеше неприветливо и посрещна студено и сдържано шеговития тон, с който го приеха Брендън и Арденфройден. Чашките останаха недокоснати. Вътрешно Карачиола се боеше, че ще чуе неприятни вести за съдбата на своите негри и дойде с твърдото намерение да ги върне отново на борда.
Но минхер ван Арденфройден беше много по-хитър отколкото предполагаше капитанът на „Успех“. Вместо очакваните извъртания и отлагания Карачиола срещна пълна готовност от страна на собствениците да изпълнят всички искания.
— Вие сам ще се уверите, капитане, доколко полезна е била за вашите негри тази малка едномесечна екскурзия. Благоволете да си получите чека за вашите седемстотин и петдесет фунта.