— Ей вие, на „Успех“ — разнесе се възглух бас, който зарадва Карачиола, защото той очакваше да чуе един по-страшен глас.
— Тъй вярно, на „Успех“! Привет, синьор Лорн. Дръжте към носовата.
Под масата в капитанската каюта Лорн видя такава разнокалибрена батарея, на която би завидял и трипалубен линеен кораб. Бутилките вече не можеха да зарадват с нищо друго освен с разноцветните капчици на дъното. Обстановката беше преценена от Лорн за няколко секунди.
— Твърде много се задържахте на котва — забеляза той мимоходом. — разказвайте как стоят работите. Виконтът получи вашето писмо. Донесох ви неговите разпореждания.
Карачиола едва можа да прикрие радостната облекчителна въздишка. Значи, обяснението с виконта се отлага! Спечелено е време. Осемте хиляди ще помогнат да се покрие загубата. Трябва само Лорн нищо да не надуши… Карачиола прехвърли разговора от английски на италиански.
— Работата стои все така. Нито „Глория“, нито „Доротея“ не са се върнали от острова. С тях заминаха шестстотин и петдесет негри. Тук при мене има двеста и петдесет и целият товар за плантацията.
— Само двеста и петдесет ли? Шхуната лесно побира петстотин, защо сте натоварили толкова малко?
— След като беше пробито дъното при Заира, водата заливаше единия трюм… Сега корабът е в пълна изправност.
— Можете ли да вдигнете котва незабавно?
— Дори след един час! Какви са разпорежданията на виконта?
— Четете.
Виконтът пишеше, че „Успех“ трябва да се отправи за острова, бързо да въдвори там ред със силите на своя екипаж, а след това под командуването на Лорн да се завърне сама или заедно с другите две шхуни в Бълтън. След завършване операцията на острова на Карачиола се нареждаше да предаде командуването на експедицията на мистър О’Хири, а той самият незабавно да се отправи на „Ели“ към бреговете на Америка, за да се добере в най-кратък срок до Синята долина в долното течение на Охайо и Уобеш.
— Към това аз имам още да добавя и нещо устно — рече Лорн. — виконтът ви дава възможност да поправите един пропуск. От Пирея ви остана един малък дълг… Чували ли сте за жителите на тази Синя долина?
— Не, не съм чувал.
— Там са си свили гнездо враговете на виконта. В тази долина вече са изпратени някои от нашите. Бърнс командува тамошния форт. В помощ Му е изпратен Франк Бялката. Шелтън и Кинс отдавна са там. Навярно за там вече са се отправили Гримълс и Уенсли… Вие ще облечете униформата на английски лейтенант и ще отведете при Бърнс един малък отряд доброволци от Детройт. Фортовете на Синята долина и на Винсенс трябва да бъдат засилени срещу индианците. Това именно вие ще направите със своя отряд. А пътем ще изпълните и онази задача, за която ви споменах. Мисля, че ви е ясно?
— Не, не напълно. Чие… отстраняване се има пред вид?
— Лично на вас се възлагат семействата Мърей и Уент, а главното — двете лица, които пропуснахте в Пирея.
— Синът и майката на Бернардито?
— Да. Вие стойте в сянка. Не повтаряйте пирейските грешки. Не бива без нужда да си цапате ръцете. Там нали има индиански племена… Колонистите са още слаби и малобройни.
— Ясно. Ала нашата най-близка задача е да оправим положението на острова. Затова трябва най-напред да тръгнем за там на разузнаване.
— Разузнаването поемам върху себе си. На разсъмване вдигам котва и заминавам напред, за да се промъкна до острова неочаквано. Всичките ли двеста и петдесет негри се намират на борда ви?
— Д-да-а.
— Тогава следвайте ме. Дръжте дистанция двадесет тридесет мили между нас. Дайте картата, ще ви нанеса маршрута. Някъде около острова, па дори и ето тук, край веригата подводни скали, пуснете котва и чакайте моето завръщане от разузнаването…
Призори рейдът опустя. Когато изгря слънцето „Ели“ беше оставила зад себе си вече не по-малко от четиридесет мили. На петнадесет мили разстояние от нея пенеше вълните „Успех“. Дистанцията между двата кораба постоянно се увеличаваше и скоро върховете на мачтите на задната шхуна изчезнаха от погледа на мистър Джозеф Лорн.
Синьор Карачиола разглеждаше на картата линията на маршрута, нанесена с червения молив на Лорн. Веригата подводни скали, о която едва не се беше разбил „Орион“, оставаше малко по на изток от курса, отбелязан от Лорн.
„От скалите до острова има около осемдесет мили. По това време на годината бушуват бури. Ако разбия «Успех» в подводните рифове, всички следи ще изчезнат, а аз ще мога да се добера с лодка до острова. Парите от чековете ще трябва да си поделя с боцмана Химсуел и да го взема със себе си, защото сам трудно ще се оправя с лодката. А екипажа ще напия и ще затворя в кубрика… Пък там… извършеното с успех дело в Синята долина ще покрие всички стари грехове. И така, изходът е намерен!“