При падането на здрача корабът беше вече далеч от острова. Тъмното било на Скалистия връх и конусообразната шапка на вулкана с тъничка струйка дим се издигаха над гористите хълмове. Острият връх, наподобяващ стесняваща се колона, се опря в тежкия дъждовен облак, сякаш го подкрепяше да не падне върху настръхналата повърхност на океана. Сега платната на единия от пристигащите кораби започнаха да се виждат с далекоглед и от мостчето на „Африканка“. Бернардито заповяда на всички освен дежурните да напуснат палубата. Магьосникът Нганга изнесе дълги платнища. С тях обвиха носа и кърмата на кораба. Отново външният вид на „Африканка“ претърпяваше чудни изменения, а на палубата й в мрака ставаха съвсем необикновени неща!
В сгъстилата се тъмнина, когато на фона на буреносните облаци едва се очертаваше иглата на Скалистия връх, Джозеф Лорн забеляза от мостчето на „Ели“ едно светещо сред вълните петно. Тъмнината ставаше все по-непроницаема и Лорн виждаше с далекогледа само едно слабо фосфоресциращо сияние над морето.
Тресъл и Олберт, стари, изпитани моряци, стояха редом с Лорн. Яхтата плуваше с всичките си платна при неблагоприятен вятър на „една четвърт“. Поредният галс тя правеше тъкмо по посока към светлото петно. Кормчията изравни хода по определения курс и също се вгледа в мрака.
Петното се приближаваше, придобивайки очертанията на кораб. Скоро се показаха платната и черните рей, излъчващи зловеща зеленикава светлина. Странни зелени светлини блещукаха по върховете на мачтите. Корабът плуваше плавно, но на него не се виждаха хора. Когато кормчията на „Ели“ изви руля малко наляво, курсовете на двата кораба се оказаха паралелни. Накрая форщевените на корабите застанаха на една линия. Идващият насреща кораб безшумно премина на разстояние пищовен изстрел. Онова, което Лорн и останалите моряци успяха да различат на тайнствения кораб, беше невероятно!…
Надписът „Летящият холандец“ слабо проблясваше на носа. Шест скелета в окъсани бели савани управляваха платната. Голите черепи излъчваха сияние. Лорн съвсем ясно видя огнените им очи и ухилените озъбени челюсти. На кормилото също стоеше призрак в бял саван, поставил костеливите си пръсти върху спиците на колелото. Но най-страшна беше неподвижната фигура на капитана върху мостчето. Това беше побелял висок мъж със старомодна камизола и триъгълна шапка. Черна превръзка, закриваща лявото око, пресичаше полегато лицето му. На кръста му отстрани висеше дълга шпага. Той гледаше напред с далекоглед, без да обръща никакво внимание на насрещната яхта. Когато корабът призрак прелетя, Лорн видя на кърмата думите „Пристанище Вечност“. Един от скелетите, стоящи на кърмата, вдигна заплашително след яхтата костелив пръст, след това посочи към небето. Лорн, Тресъл и Олберт замръзнаха в нямо вцепенение. Кормчията усърдно се кръстеше. След няколко минути призракът отново се разля в смътно светло петно и скоро се изгуби в морската далнина на северозапад.
— „Летящият холандец“! — промърмори Тресъл. — много съм слушал за него от старите, но за първи път го виждам с очите си.
— Това не е на добро — произнесе Олберт едва чуто.
— А познахте ли капитана? — Лорн прегракна така, сякаш беше изпил бъчва ледена бира.
— Прилича на покойния Бернардито Луис! — промълви Олберт, като се мъчеше да сподави тръпките си. — изглежда, пиратският капитан не се е успокоил в гроба си и сега грешната му душа плува из тези води с „Летящият холандец“… Смили се над нас, отче небесни, и прости нашите грехове! Вятърът се засилва. Наближава буря. Ей на, досам водата летят два черни буревестника… Да даде бог благополучно да завърши този рейс. Но би трябвало да се върнем, додето не е късно, мистър Лорн!
Малко преди разсъмване капитан Бернардито заповяда да приберат платната. Вятърът се засилваше, а веригата подводни рифове беше вече наблизо. Антонио стоеше на мостчето редом с капитана.
— Бих искал да знам, отде се е взела тази яхта? — замислено проговори капитанът. — ти не можа ли да видиш името й, Антонио?
— Не, тя се мярна твърде бързо. Но държи курс към острова. Може би Грели я изпраща, за да изясни съдбата на двата кораба.
— Трябва да е така… Ти ясно ли видя през деня второ платно?