Насред пътечката лежеше напряко изкъртен корен. Готвачът настъпи корена, но преди да успее дори да прехвърли другия си крак, нещо пронизително изсвистя във въздуха. Морякът рухна по гръб, като едва не събори Олберт. От гърдите на мъртвия готвач се подаваше дълга стрела, която го беше пронизала. Лорн огледа корена и разтвори храстите: досам пътеката беше прикрепен вертикално дълъг лък с отхлабена тетива…
— Негърска майстория… — промърмори Олберт. — слушал съм за такива капани, поставяни в африканските дебри. Дано бог ни помогне да се измъкнем оттук!… Вижте, мистър Лорн, ние от всички страни сме обкръжени от горски пожар! Гората е подпалена, хванали са ни в огнен пръстен.
Лорн се огледа наоколо. С тревожни крясъци птиците летяха над облаци дим. Из гъсталака току изскачаха бегом кози, чакали, маймуни. Трябваше да се търси спасение в планината, но как да се стигне до нея по тези проклети пътечки?
Тримата оцелели моряци започнаха да се промъкват след бягащите животни. Няколко часа те вървяха през гората и накрая стигнаха до полите на планината. Една клисура с каменливи склонове, постепенно извишавайки се, водеше към Скалистия връх.
Денят си отиваше. Дъждът секна и силен вятър раздухваше горския пожар.
Моряците се изкачиха още една миля нагоре по клисурата, видяха залязващото слънце, гората, обхваната от пожара, и ниските облаци. В залива близо до жълтата крайбрежна плитчина се виждаха мачтите на потъналата „Ели“.
— Да си потърсим убежище за нощуване — предложи Лорн. — ако през нощта се опитат да припълзят към нас, ще се бием. Но освен тези проклети мъртъвци по целия остров не се вижда нито едно човешко същество. Ами че нали в края на краищата не скелети се разпореждат в селището, устройват взривове и подпалват гората? Всичко това ми прилича на някаква дяволщина!
Те се покатериха по стръмния склон. Слънцето осветяваше с последните си лъчи обраслата с мъх повърхност на една скала, върху която едва личаха някакви ивици и знаци. Лорн с мъка разчете дългия надгробен надпис.
— Гробът на Бернардито!… — прошепна той.
И тримата, останали почти без сили от умора, преодоляха последното нанагорнище и видяха площадката. Но тя се оказа вече заета. Странни гости се бяха настанили тук! Сред площадката, под самия надпис, се издигаше надгробен насип, покрит с гранитна плоча. Около тази плоча беше устроен странен пир: единадесет мъртъвци седяха в най-причудливи пози над мястото на вечното упокоение на Бернардито Луис. Голите черепи доверително се скланяха един към друг, сякаш мъртъвците нещо се съвещаваха. А върху самата надгробна плоча бяха поставени бутилки и калаени канчета.
Косите на Олберт щръкнаха. Джозеф Лорн се отдръпна, Тресъл чувствуваше, че ще загуби ума си. Бързо-бързо те напуснаха площадката с веселите покойници и се прехвърлиха на издатината, откъдето се хвърляше водопадът. Наоколо мъглата се сгъстяваше. Краищата на облаците бяха озарени от кървавочервеното зарево на пожара. А в далечината, зад облаците дим, се чернееха крайбрежните носове и глухо ревеше океанът, разбивайки вълна след вълна о канарите на „Острова на мъртвите“.
На сутринта мистър Джозеф Лорн, мистър Хю Олберт и мистър Робърт Тресъл сами се учудиха на обстоятелството, че все още са живи и че страшната нощ е преминала благополучно.
При утринните лъчи на слънцето те видяха на дъното на клисурата стадо диви кози. Прогонени от склоновете на планината от пожара, те се бяха събрали на купчина край брега на ручея. Лорн се промъкна крадешком и с удар на ножа си уби едно ранено козле. Моряците запалиха огън. Това беше първото им ядене след гибелта на яхтата. След като се подкрепиха, те се измъкнаха от коритото на ручея по посока към залива и привечер се добраха до лодката си. Тя се оказа напълно запазена. Моряците дълго я оглеждаха, опасявайки се от нови коварства на враговете, и най-сетне пресякоха залива. Обезпокоени от ниско стелещия се дим от пожара, крокодилите бяха напуснали пясъчната плитчина. По пясъка имаше много яйца от костенурки. Моряците ги изпекоха и ядоха до насита.
Те се съблякоха и без да изпускат от ръце ножовете си, започнаха да оглеждат полузатъналата „Ели“. Беше при отлив и капакът на затворения люк се показваше над водата. Моряците строшиха люка с канджа и се спуснаха в трюма. Тук те намериха провизии.
— Слушай, Джо, какво мислиш ти за цялата тая дяволщина? Спим ли, или сме се отровили с ром?
Думите на Тресъл глухо проехтяха в трюма. Лорн се прекръсти.
— их искал да се намирам на хиляда мили оттук! Види се, адът е изпратил на този остров всичките си изчадия. Трябва да си плюем на петите. Предлагам да отплуваме с лодката. Ще отидем да пресрещнем шхуната на Карачиола и ще я обърнем вя шестнадесет румба. Нека дяволът има грижата за плантацията на острова на Райланд. Аз тук не съм му слуга! Според мен по-добре е десет пъти да се удавим, отколкото да прекараме още един такъв ден.