Край нощния огън останаха за малко само индианците сенека: готвеха за път своя ранен земляк. Отрядът на белите се раздели, Меджерсън и ирландците тръгнаха към Синята долина; Бернардито и неговите спътници, водейки се по звездите, се насочиха към форта Масек…
Нощният лагер опустя. Сивият водач на гладната вълча глутница предпазливо душеше останките от колибата и засипаните със сняг главни.
2
Комендантът на форта в Синята долини капитан Бърнс седна на дъсчената маса в ъгловата стая на блокхауза. Той запали две свещи, приготви връзка пачи пера и сложи пред себе си хартия. Адютантът на коменданта, червеномустакатият сержант Уйлям Линс, следеше тези приготовления за разпит на началника си. Зад прозорците на блокхауза лежеше непрогледен февруарски мрак. Влажният, вече предпролетен вятър от юг предвещаваше топене на леда и снежни виелици.
— Доведете дезертьорите — заповяда Бърнс. Дежурният офицер лейтенант Шелтън и двама караулни въведоха в стаята трима зле облечени мъже. Единият от тях беше със стара моряшка куртка.
— Обяснете какво ви е подтикнало да дезертирате от отряда на подполковник Кларк и да се предадете на моите войници. С каква тайна цел сте направили това? Носите ли някакви книжа със себе си?
Слабият небръснат мъж с моряшката куртка направи крачка към масата.
— Отпратете излишните хора, капитане — прошепна той на коменданта.
Бърнс с учудване се вгледа в небръснатата му физиономия… Боже праведни, та това е май…
— Лейтенант Шелтън, свободни сте. Наблюдавайте селището! При най-малко подозрение — сигнал за бойна тревога! Усилете постовете около селището: Кларк е наблизо!
Когато лейтенантът с войниците излезе, дезертьорът разкопча куртката си. Уйлям Линс, адютантът на Бърнс, му подаде нож. Човекът разпори шева под левия джоб… На божи свят се появи бялото парцалче, зашито наполовина… Дезертьорът го подаде на Бърнс.
— Дявол да го вземе, Франк! Ето ти изненада! Отдавна ли си напуснал Ченсфилд? Че седнете де, момчета, мътните да ме понесат! Пристигнахте тук дяволски навреме! Кои са тия момци с тебе, Бялка?
— Това са Гримълс и Уенсли, капитане. Настигнаха ме още в Ню Йорк. Скоро трябва да довтаса и Карачиола. Уудро заповяда да се действува бързо, но… чисто …
— А как успяхте да се прилепите към отряда на Кларк, дявол да го вземе?
— Храбър боец е този подполковник на опълченците Георг Кларк. Е, и като всички храбри хора — доверчив. Отрядът е сборен, не беше никак мъчно да се прилепим към него. Доброволци!… При това с оръжието си!… Три новички фъргюсъновски карабини от познатия ти ловен кабинет, приятелю Бърнс!…
— Отлично, момчета! Сега слушайте новините. Един от фермерите на нашата долина, бившия моряк Дик Милс, специално съм взел на мушката. Моят таен агент сред колонистите, нехранимайкото Енох Легерзен, ми донесе, че Милс е криел у дома си разузнавачи на Кларк и им е помогнал да се спасят от моите войници. Наистина старейшината на селището, този Алфред Мърей, провъзгласи уж неутралитет на Синята долина, а ето че поведението на Милс хвърля сянка и върху Мърей като старейшина, не е ли тъй? Но много е предпазлив този Мърей, чумата да го смете, и трябва нещо да се измисли, за да застреляме законно и него, и всички ония, които шефът има пред вид.
— Уудро смята, че тази мисия трябва да изпълнят индианците. Защо да се цапаме ние?
— А, чакайте, момчета, най-важната новина: мистър Хамилтън, британският губернатор, е тръгнал насам от Детройт с отряд. Пред и зад отряда вървят стотици индиански дяволи, сенеки и шавнии.
— Чувах, че досега Мърей е живял с тях приятелски. Май че той не ги мами много в търговията с кожи, а?
— Точно така! Мърей наистина умееше да се спогажда с шавниите и с всевъзможните там червенокожи говеда. Ама да пукна, ако с такива момчета като вас тримата, а на това отгоре и мистър Линс, не успеем да спечелим играта именно с това приятелство!
На дървеното мостче, прехвърлено над Синия поток, се срещнаха двама конника. Драгунският капитан Бърнс поздрави с шпагата си старейшината на селището в Синята долина ескуайъра мистър Алфред Мърей. Мистър Мърей хвърли поглед през рамо към офицера, поклони му се твърде студено и пусна мустанга си в галоп.
— Ало, мистър Мърей! — викна драгунът подире му, като сне триъгълната си шапка и я размаха. — задръжте вашия красавец, имам за вас новини.
— Какво желаете, господин капитан? — конникът задържа мустанга си на място.
Бърнс се приближи към него:
— Виждате ли, нашият приятел, вождът на племето на шавниите, Планинският орел води своите бойци в Синята долина. Навярно това е авангард на отряда на детройтския губернатор. За този отряд вие, разбира се, вече сте чули, нали?… Та ето, възможно е след няколко часа Планинският орел и неговият син Сивата мечка с около двеста бойци да бъдат тук. Не ви ли безпокои тази новина?