— Виж какво, Камила: работата не е чиста. Може би ти си права, а може и друго нещо да са си наумили. Енох е от богато семейство, не за да краде се е вмъкнал той заедно с онзи дезертьор в чуждата къща. Върви разбуди мисис и по-скоро всичко й разкажи, а аз ще се опитам да проследя онези двамата.
Колкото и боязлива да беше Камила, трябваше да се раздели със своя защитник. Дик съжали, че не носи със себе си друго оръжие освен моряшкия си нож в ботуша, но не биваше да се губи време. Той се спусна по следите на нощните гости, оставени върху снега, а Камила, препъвайки се, тръгна бавно към задната врата на къщата.
Снегът, струпан на вратата, изскриптя под кожената обувка на Камила и в същото време тя забеляза движение по откритата веранда. Някой шумно се привдигна и пристъпи срещу девойката. От страх Камила клекна. Когато най-сетне се осмели да вдигне очи, тя с облекчение се прекръсти.
Негърът Самюел Хопкинс триеше с една ръка сънливите си очи и в другата държеше ловна пушка; той беше застанал на площадката като полупиян, внезапно изтръгнат из глъбините на най-упоителни сънни видения.
— Сам, вие тук спите, а в къщата става бог знае какво!… — заговори съобразителната мадмоазел Льоблан, като бързо премина от отбрана към настъпление. — аз ви будих, будих, а вие и не мислите да се събуждате! В къщата имаше крадци, разбирате ли — крадци, и аз изтичах да видя къде сте. Ей сега преди малко двама изскочиха от прозореца и избягаха в градината, чувате ли? И това ми било пазач! Изпусна крадците!
Очите ми да изтекат, Камила, ако съм спал! Нито за минутка не съм дремнал дори, уверявам ви, нито за една минутка. Попадна ми в окото малка снежинка и заради това си го търкам. През цялото време ходех по верандата и едва преди една секунда приседнах. Никакви крадци нямаше тук, вие просто се шегувате със стареца, Камила! Вървете си по-скоро да спите и от нищо не се бойте, щом охраната на къщата е възложена на Самюел. Когато от Англия пренасях на господарите книжата, които ми предаде мистър Томпсън, аз имах много повече грижи! И знаете ли какво ми рече мистър Мърей в Нови Орлеан? „Ти, Сам — рече той, — направи това по-добре, отколкото аз самият бих могъл да го направя.“ Да се продъня на това място, ако мистър Мърей не ми рече тези думи! В къщата винаги е спокойно, когато Самюел Хопкинс караули на верандата.
Негърът дълго още продължи тази убедителна реч, като се обръщаше към най-близкото дърво, защото Камила вече барабанеше с юмручета по вратата. За нейно учудване вратата се оказа незаключена. През тъмния коридор девойката пъргаво изтича на горния етаж.
Беше вече към два часа през нощта. В къщата царуваше гробна тишина, но от кабинета на господаря се чуваха тихи гласове. С туптящо сърце Камила почука. Толкова беше страшно да обяснява на господаря!
Мърей се приближи до вратата и пусна Камила да влезе. Запъвайки се, тя разказа подробно за нощното произшествие, но премълча за разходката до беседката. Господарят се разтревожи.
— В коя посока се отдалечиха, Камила? И уверена ли сте, че това наистина са били Енох Легерзен и човек от форта?
— Ами че попитайте Дик… — Осъзнала грешката си, Камила прехапа непредпазливото си езиче.
— Тъй, значи, и Дик е бил в градината! А къде е той сега?
— Ах, мосю Мърей, не мислете нищо лошо за Дик!
— За това трябва да мисля не аз, а вие, Камила! Но все пак къде е вашият Дик Милс?
— Той тръгна след крадците, мосю!
— Нашият пазач Сам този път струва ми се, че се поизложи. Благодаря ви, Камила! Кажете на Томи Бингъл да дойде при мене. Еми, имам някакво лошо предчувствие… Разбуди сеньора Естрела, облечете децата и се пригответе за всякакви изненади… Какво става там пак?
Негърчето Чери се вмъкна в кабинета. Бузите му бяха посивели от страх.
— Маса Алфред — прошепна то, — ходих да нагледам индианците, както заповядахте. Сега един излезе в градината, всички други са се напили и спят. Но изпод вратата на малката стая в гостната тече, вижте какво.
Негърчето протегна ръка към Мърей. Цялата длан на момчето беше изцапана с лепкава, още незастинала кръв… В този миг от дъното на заснежената градина едва чуто долетя гръм от самотен пищовен изстрел.
Най-младият от индианските гости на Мърей, Сребристата лисица, таен телохранител на вожда на племето през време на поход и лов, се държеше на трапезата на Мърей по-държано от другите индианци и пи по-малко силни питиета от другарите си. Когато домакинът отведе Планинския орел, младият боец стана от трапезата и отиде след вожда в малката стая. След като се убеди, че в нея може да се влезе само през трапезарията покрай другите индианци, Сребристата лисица се успокои и щеше да направи чест на домашното питие, ако бутилките и гарафите на масата вече не бяха празни! Много скоро гостите се разотидоха, масите бяха раздигани и подът постлан с губери и кожи. Сребристата лисица поседя край загасващата камина, след това лекото опиване надви и него: но той не легна, а остана да седи пред огъня, със скръстени на гърди ръце и ниско отпусната глава. Така премина полунощ. В дома нищо не будеше тревога. Сребристата лисица се облегна на стената и вече престана да се бори със съня.