Той не можеше да определи дълго ли беше спал, когато до замъгленото му съзнание достигна слаб звук от предпазливо затваряне на прозорец. Боецът се отърси от съня си, безшумно се привдигна и започна да се вглежда през прозореца: дали белите не готвят някакъв капан на индианските си гости? Внезапно през най-близкото прозоречно стъкло той забеляза две сенки, които се плъзнаха по откритата веранда. Край другия прозорец двамата се спряха за малко и Сребристата лисица за миг различи при лунната светлина два непознати мъжки профила… Боецът се измъкна от трапезарията, премина тъмните коридори с водещата нагоре стълба и като отмахна мандалото, погледна от вратата. Навън беше влажно, ветровито и топло, между бързо летящите облаци надзърташе луната. Индианецът долови тихи, отдалечаващи се стъпки: някой тайно се промъкваше през клоните на храстите в градината. Сребристата лисица се плъзна покрай спящия пазач, скочи от стъпалата на задната врата и заобиколи верандата. Пресни следи на двама души, обути в меки кожени обувки… От заледения водосток следите преминаваха в градината… Индианецът се скри зад едно дърво и изчака няколко секунди: дочу му се неуловимо тих шепот в храсталака… след това изплашена въздишка; май на жена… При лунната светлина се мярнаха две сенки. Ето те вече се разделят… Ето женската фигура се примъква към къщата, а мъжката крадешком изчезва в храстите…
Сребристата лисица видя как на верандата се пробуди негърът пазач, как жената от градината се приближи до негъра… Боецът разбра, че жената се кара на пазача и говори нещо за крадци в дома… Сребристата лисица се затича след дебнещия мъж. На лунната светлина той лесно различи, че непознатият е обут в тежки ботуши и се промъква по двойната прясна следа, оставена от меките кожени ботушки, идващи откъм водостока… Значи, непознатият също следи онези двама, които се бяха мярнали на верандата?… Ето и оградата на градината… Внезапно съвсем близко индианецът дочу кратък шум от борба… Той се хвърли в снежната пряспа и в същия миг иззад най-близкия храст сухо изплющя пищовен изстрел. Сребристата лисица падна с пронизана гръд в снежната пряспа…
Капитан Бърнс заповяда целият гарнизон на форта да се вдигне безшумно на бойна тревога. Дежурните тихо будеха войниците. В тъмнината се разнасяха глухи ругатни, скърцане на амуниции и тракане на щикове. Гарнизонът се построи на платото. Бърнс се приближи до амбразурата в стобора от греди и погледна навън. Селището беше потопено в мъгла. На края на гората в долината тлееха огньовете на индианския лагер. Зимният дъжд се засили. Влажен вятър люлееше дърветата. Всичко беше спокойно.
— Май че войниците може да се върнат в блокхауза, но да не снемат амуницията! Оръжието дръжте готово. Артилеристите да стоят край топовете, да се усилят наблюдателните постове — разпореди се Бърнс и отиде в ъгловото си жилище.
Тук гореше печка и Франк Бялката, вече успял да се преоблече в новичък мундир, грееше на огъня чисто измитите си ръце. В ъгъла на стаята, хванал главата си в силно стиснатите юмруци, седеше тромавият Енох Легерзен, облечен също във войнишки мундир, който сковаваше движенията му. Под леглото на капитан Бърнс се валяха два чифта измачкани, мокри и кални мъжки дрехи — куртки, панталони и ризи. Маншетът на синята моряшка куртка, изтъркана и избеляла вече, беше покрит с тъмнокафяви петна. С носа на ботуша си Бърнс ритна този ръкав под леглото; висналото от леглото вълнено одеяло спусна по-надолу…
Капитанът погледна въпросително Франк:
— Вече мина повече от час, откакто сте се върнали. Засега всичко е тихо. Сигурно ли е свършена работата?
— Всичко е наред. Вчера, преди да тръгнем от фермата, сержант Линс отмъкна една вещ, която през нощта ни оказа превъзходна услуга. Тя веднага ще се хвърли в очи на индианците… Бъди спокоен, капитане, тази тишина дълго няма да продължи!
Бърнс погледна часовника си. Скоро щеше да се развидели. Капитанът сложи ръка на рамото на Легерзен.
— Енох, време е да си вървите! Щом започне суматохата, грабвайте онази особа от нейната стая и я довлечете при нас, в блокхауза, защото в селището трудно ще мога да гарантирам вашата безопасност. Връзките на колонистите с враговете се потвърждават. Селището в Синята долина ще бъде унищожено. Действувайте по-мело! Желая ви успех!