Колонистът Легерзен се сблъска на вратата с червеномустакатия сержант.
— Какво има, Линс? — запита комендантът на форта влезлия.
— Разрешете да доложа, капитане. Неизвестният отряд, който заповядахте да заловим, е обкръжен в гората. Двама индианци мохавки са довели в долината шестима англичани. Те са залегнали и се отбраняват със стрелба.
— Франк, вземи подкрепление от един взвод драгуни, залови тези непознати и ги докарай във форта по-бързо… Сержант Линс, конният патрул на мястото си ли е?
— Патрулът с лейтенант Шелтън стои до моста над потока.
— Отлично. На Шелтън е заповядано незабавно да вдигне на крак индианския лагер, щом в дома на Мърей се зачуе шум. Бързайте, господа! Започнат ли събитията, всички войници до един трябва да си бъдат в крепостта. Индианците сами ще се справят!
— Господин капитан, има още едно съобщение. Секретният пост край оградата на фермата на Мърей е заловил един подозрителен субект и е застрелял един индианец. Двамата са се промъквали подир Франк Вилърс и Легерзен, когато те са се връщали от градината, след като са изпълнили вашето нареждане.
Франк Бялката спря на прага:
— Промъквали са се подир нас ли, Линс? Това е много мръсно. Къде са ги заловили?
— Досам градинската ограда. В секрета са били нашите момчета — Уенсли, Гримълс и един сигурен момък от нашите войници. Те са повалили индианеца, а белия юнак са спипали, когато вие с Легерзен вече сте се били прехвърлили през потока.
— Установихте ли какви хора са?
— Разбира се. Индианецът е един от гостите на Мърей. Тялото му просто засипахме със сняг: когато индианците го открият, всичко наоколо вече ще гори и още един индиански труп само ще подлее масло в огъня…
— Ами онзи, вторият, когото сте заловили, от колонистите ли е?
— Той е Дик Милс, бившият моряк. Вече е в карцера, капитане.
Младият индианец мохавка първи забеляза приближаващата група спешени драгуни. Меджерсън закри с ръка очите си от лунната светлина и се вгледа в мрака. Покрай коритото на замръзналия ручей растяха гъсти шубраци от ниски върби и брезови храсти. Голите вейки едва се поклащаха и при лунната светлина слабо проблясваха щикове на пушки. Прегракнал глас наруши тишината:
— Ей, излизай на светло! Горе ръцете! Предайте се, вие сте обкръжени!
— Това са войници — прошепна Меджерсън на своите спътници ирландци.
— Не отговаряйте с огън! Отстъпваме към реката. Там ще се скрием в една пещера и ще се отбраняваме. А вие, приятели — обърна се Меджерсън към индианците мохавки, — постарайте се незабелязано да се изплъзнете и да се доберете до селището на Мърей. Предайте му думите на Чембей… А сега — прибежки към онези храсти над рекичката, след мен! Ще задържим войниците и индианците ще се промъкнат в селището.
…Неравният бой на шестимата храбреци с кралските драгуни продължи до съмнало. Прикрили се в пещерата над речния бряг, ирландските „синове на свободата“ се отбраняваха със стрелба от напиращите войници. Призори Меджерсън беше ранен. Патроните бяха на свършване. Немалко войнишки трупове се валяха под речния скат. Но враговете ставаха все повече! От форта пристигна нов отряд с пресни сили; Франк Вилърс, новият сержант и доверено лице на капитан Бърнс, доведе подкрепления на обсаждащите.
— Капитанът заповяда всички да бъдат хванати живи — предупреди той своите войници. — за залавянето им обявявам награда.
— Братя! — Меджерсън изтри потта от челото си и изпълзя от пясъчния бруствер. — човече не ще можем да удържим. Останаха само шест патрона. Да накараме врага с кръвта си да плати за нашия живот. Да живее свободата! Напред!
Насреща им затрещяха изстрели. Стиснали пушките си за бой с нож, пришелците се втурнаха по снега право срещу войниците. Драгуните не успяха да напълнят отново пушките си и върху леда на горския ручей закипя ръкопашен бой. Тук, в глухата гора, шепа ирландски селяни, дошли отвъд морето, рамо до рамо с английски работници се биеха за волния живот и независимостта на американските колонисти. Кръв и барутен дим покри чистия речен снежец… Но твърде неравни бяха силите в тази битка. Трима от пришелците лежаха мъртви на снега; останалите вече хъркаха и се дърпаха от ръцете на войниците, които ги бяха пленили. Половин взвод драгуни паднаха на полесражението няколко ранени стенеха и псуваха. Скъпо заплати капитан Бърнс за залавянето на полуживия Меджерсън и на двамата оцелели „синове на свободата“…