Бойците се нахвърлиха върху опустялата ферма, предавайки на огън и разрушение всичкото живо и мъртво имущество на белите злодеи.
След половин час гореше и цялото селище; само хълмът с военния форт си оставаше затъмнен и безгласен.
С един поглед върху изцапаната е кръв ръка на момчето Мърей се досети, че някой от индианците е паднал жертва на тайните зломишленици, забелязани от Дик. Той заповяда на слугите си тихичко да изведат от къщата децата, да впрегнат колата и да тръгнат към чифлика на Уент, а сам реши да дочака завръщането на Дик, за да може с негова помощ да разобличи злодеите пред индианците.
В това време от гостната стая се дочу трясък от чупене на мебели. Мърей слезе по стълбата… Нима шавниите вече са открили нещо? И кой е станал жертва на злодейството? Ранен ли е той, или убит? Може би индианците все пак няма да се оставят да бъдат заслепени от гняв и не ще останат глухи към гласа на разума?
Господарят на дома натисна вратата към гостната. Пламъците на пожара в първия момент го заслепиха и в същия миг плъзгащ се удар от нещо остро го засегна в главата. Той се отдръпна, хвана се за слепоочието и загуби съзнание. Негърчето Чери надзърна от горната площадка и видя своя господар проснат на пода. От гостната нахлуваше дим, чуваше се звън на счупени стъкла и тропот. Когато от верандата се разнесе пушечен залп, Чери като кълбо се търколи по стълбата и се наведе над Мърей.
Мистър Алфред се размърда. Кожата край сляпото му око беше раздрана, бузата и ухото — разсечени. Негърчето хвана Мърей и го повлече към стълбата. На вика на момчето притича Камила.
В същия миг се хлопна врата откъм коридора и на прага се показа мъж в драгунски мундир. Камила извика, като позна Енох Легерзен, и се опита да избяга нагоре по стълбата. С един скок Легерзен я догони, грабна я на ръце и я изнесе през задния вход. В храстите стоеше оседлан кон. С девойката на ръце, Енох Легерзен скочи на седлото и пусна коня в галоп. Томас Бингъл, който изтича при шума с ловджийска пушка в ръце, стреля след него. След това заедно с негрите Том помогна да настанят в кабриолета децата и жените, да сложат в него безчувствения Мърей и да потеглят към жилището на Уент. Десетина слуги негри препуснаха след кабриолета.
…Чифликът на Едуард Уент се намираше на две мили от селището, нагоре по течението на Синия поток. Той беше най-отдалеченото жилище в долината и от предпазливост Уент беше построил конюшнята си като укрепен блокхауз. Скована от цели кедрови и дъбови трупи и заобиколена със стобор от греди, тази конюшня крепост можеше да служи за сигурна защита срещу леко огнестрелно оръжие. В нея именно се скриха всички жители на долината, оцелели след стремителната атака на индианците срещу селището.
Вече цяло денонощие прекарваха обсадените в своето убежище и издържаха една след друга шест атаки на индианските бойци. На огневите процепи амбразури се сменяха най-добрите стрелци ловци на селището; в дъното, край здраво скованата стена, се подслониха жените и децата на защитниците на блокхауза. Мистър Алфред Мърей, с превързана глава, разказа на другарите си за случилото се през нощта в неговата ферма. Никой от колонистите не се съмняваше, че подлата провокация е устроена от коменданта на форта: за да бъдат унищожени жителите на селището, задето съчувствуват на каузата на американската революция, той е организирал убийството на Планинския орел и е насъскал индианците срещу колонистите.
Второто денонощие от обсадата започна за защитниците на блокхауза спокойно. Уент не се доверяваше на настъпилата тишина; при първите слънчеви лъчи той се приближи до дървения стобор и се вгледа в прозорците на собствената си къща, която отстоеше на сто и петдесет ярда от блокхауза. Той забеляза, че отвътре някой със сила изби прозоречната рамка. В следния миг падна и втората рамка.
— Противникът се разпорежда в къщата ми! — викна Уент на Мърей. — гледайте, мистър Алфред, по прозорците се появиха войници и топове. Какво значи това?
— Това значи — спокойно каза Мърей, — че Бърнс е решил да се откаже от своя неутралитет, защото индианците не се справиха с нас. Топовете може да са взети само от форта.
— Те викат към нас нещо от прозорците. Вслушайте се, Фред…