Мърей и мосю Вилие погледнаха през южната амбразура. Зад ъгъла на къщата на Уент бавно се показа бял флаг на прът. След този символ на примирие се появи конник. Обсадените познаха лейтенант Шелтън.
— Обръщам се към защитниците на блокхауза от името на английското командуване! — викна той. — колонисти от селището на Синята долина! Във вашия блокхауз са се укрили изменници, които са влезли във връзка с армията на врага. Тези изменници са убили индианския вожд, за да предизвикат кръвопролития. Ние заловихме шпионина на Мърей, Дик Милс, който се опитваше да се промъкне към отряда на Кларк във форта Масек. Пленена е и днес ще бъде разстреляна една група от разузнавачи на Кларк. Това са бунтовници, които наричат себе си „синове на свободата“. Техните водачи индианци, изпратени за свръзка с престъпника Мърей, са убити в гората от нашите индиански съюзници. Няма откъде да очаквате помощ! Апелирам към вашето благоразумие и искам да се предадат на командуването виновниците за клането в селището — Мърей и Уент. На всички останали колонисти, укрили се в блокхауза, гарантирам защита от войниците и индианците. Давам ви половин час, за да арестувате и предадете двамата престъпници.
— Едуард — каза Мърей на своя приятел, — нашата конюшня няма да издържи и един час под топовен огън. Ние трябва да отидем при тях, иначе те ще разстрелят децата.
— Съгласен съм да отида, Фред — отвърна Уент, — но трябва да вземем мнението и на останалите.
— Приятели мои — обърна се Мърей към защитниците на крепостта, — всички вие чухте думите на английския офицер. Блокхаузът нима да издържи артилерийския огън. Англичаните нямат никакви улики против мен и Уент. Те не могат да ни убият без законен съд. Бърза помощ от Кларк не можем да очакваме: неговите разузнавачи са в плен на Бърнс. Предлагам да спечелим време и за тази цел да приемем тяхното искане. Вашето мнение, мосю Вилие?
— Аз се присъединявам към мосю Мърей — каза французинът. — Главното е да спечелим време. Ако отхвърлим искането на англичаните, това ще доведе до незабавно унищожение на блокхауза.
— Мистър Фред, в такъв случай и аз ще дойда заедно с вас — раздаде се внезапно звънък детски глас. — аз не желая спасение с цената на вашия живот.
Всички изумено се обърнаха. Малкият Диего Луис, запасал колан с кортик, стоеше сред блокхауза с гордо вдигната глава.
— Или ще се сражаваме, или аз ще отида при англичаните заедно с вас — каза той на Мърей. — вие да не смеете да ме задържате!
Момчето обгърна с пламтящ поглед останалите колонисти. Старият доктор Нилс Валнер дори изкряка от удоволствие и тупна малкия испанец по рамото.
Уент стоеше с широко разкрачени крака, вдигнал глава към тавана. Той преценяваше с очи здравината на стените. Не, не ще издържат те дълго време топовните снаряди! Но поривът, който обхвана всички защитници на блокхауза след думите на момченцето, беше толкова силен, че Едуард Уент нямаше достатъчно благоразумие решително да поддържа Мърей. Цялото население на крепостта единодушно запротестира против доброволното предаване на двамата свои водачи.
Изтече половин час. В лагера на противника тишината продължи още няколко минути. След това обсадените видяха, че от източната страна, иззад могилката в градината, се издига трето оръдие. Изгърмя сигнален пищовен изстрел. Трите оръдейни гърла изригнаха пламък и снарядите пробиха дълбоки дупки в стобора. Една чугунена бомба проби покрива и попадна във вътрешността на блокхауза; силният взрив повали един от подпорните стълбове. Ранен от парчетата, Едуард Уент падна.
Взривът оглуши и Мери: младата жена, която се беше спуснала да помогне на мъжа си, се строполи до него. Мосю Вилие беше отхвърлен към вратата. Покривът пламна. Искри се посипваха върху жените и децата, притиснали се край източната стена.
Мърей заповяда да отстранят гредите, които подпираха вратата.
— В атака! — извика той и пръв се хвърли през отворената врата.
След него с пищов в ръка изскочи малкият испанец. Жените, подхванали децата, ранените и убитите, тичаха в безредие из горящото здание.
С напевно свистене полетяха срещу бегълците индиански стрели. Чугунен снаряд попадна сред тълпата негри. Няколко конни драгуни излетяха от края на гората. Мърей клекна на коляно, вдигна пушката и конят на предния ездач рухна, но вече около тридесетина пеши индианци изтичаха из дома на Уент.
За няколко минути сражението завърши. Индианците връзваха пленниците. Лейтенант Шелтън се съвещаваше настрана със Сивата мечка. Към разрушения блокхауз се приближи капитан Бърнс. По негова заповед Прерийния вълк поведе процесията пленници към временния лагер. Бърнс се извърна, когато индианците прекараха край него Мърей и Уент с жените им. Диего Луис, чиито лакти бяха вързани, премина с горда надменна осанка на победител. Индианците хвърляха учудени погледи към момчето.