— Слугите оставяха там блюдата и излишните съдове.
— Припомни си по-добре, о вожде!
— Стой! Там лежеше черният нож на домакина!
— Вярно е, вожде! Всевиждащо око, води ме по-нататък през мрака на минали дни! Виждам как ингилизите си отиват, а сержант Линс крие под мундира си черния нож на домакина. Ето индианските гости са заспали. Две сенки се промъкват от форта в градината на Мърей. Това са изменникът и дезертьорът сержант Франк Вилърс и неговият помощник — предателят Енох Легерзен. О, аз виждам защо са се вмъкнали те през нощта в чуждо имение: ингилизите искат силна омраза да заслепи индианците. И ето тия двама злодеи се промъкват незабелязано. Те се качват на верандата. Там пази един черен мъж, но той е изпил много вино, и главата му пада на гърдите. Той спи, а двамата злодеи отварят прозореца. Ето те влязоха в ъгловата стая, ето запалиха свещ. О, страшна картина! Франк изважда черния нож на Мърей и го впива в гръдта на Планинския орел. О, мъка, мъка, как тече кръвта на убития! Злодеите загасиха свещта. Ето от прозореца излезе Енох. След него се измъква Франк Вилърс. Те плътно затвориха прозореца. Пазачът негър спи както преди и злодеите се скриха. Къде отиват те? Те отиват при белия капитан Бърнс и получават от него награда за подлото убийство. Ето кой е насочил ръката на убийците! Но царят на боговете не може да търпи зло! Той изпраща в Синята долина двеста храбри воини, за да накажат Бърнс, а на мен заповяда бързо да отида във вигвамите на индианците и да попреча на убийството на невинните.
Капитан Бърнс вече не командува форта. Ето той седи в крепостния затвор заедно с всички свои съучастници… Но не, седемте негодници избягаха от форта, за да се скрият от възмездието вдън горите. Мигар злодеите са намерили приют в твоя вигвам, Сива мечко? О, измамени сине на Планинския орел! Ти си им дал отпочинали коне, ти си приютил край своето огнище онзи, който изми мръсните си ръце в кръвта на твоя баща. Сега те се промъкват към английския форт. Прати потеря след тях и ти ще настигнеш убийците.
Чародеят постави отново окото си на място. Невъобразима суматоха се вдигна в стана. Двадесетина бойци вече водеха коне. След няколко мига само снежен прах се виеше над горската пътека, която водеше нататък по долината.
Индианските бойци изпратиха на връщане бившите пленници почти до самата долина. Всевиждащото око следеше как тръгна върволицата пътници. В лека индианска шейна бойците положиха почтително старата жена с черна наметка… Колко се искаше на непознатия чародей да се спусне към тази шейна! Но враговете още не бяха заловени… И Всевиждащото око със свитата си остана да чака завръщането на индианците, които се бяха втурнали да догонят бегълците от форта.
Наложи се да чакат до вечерта. Вече на мръкване бойците доведоха в стана шестимата нови пленници начело с мрачния, разтревожен Бърнс. Той подушваше, че не току така е била изпратена подире им потеря! Сред новите пленници липсваше само сержант Линс: ранен в престрелката, той беше паднал от високата урва в една снежна пряспа.
Сивата мечка беше заповядал от по-рано да пренесат в неговия вигвам тежко ранения боец Сребристата лисица, намерен оная злополучна нощ почти без дъх в градината на Мърей. Бяха го довели в стана на шейна и той едва там се свести.
— Разкажете ми, брате мой — запита го Сивата мечка, — как се случи тъй, че само ти се намери ранен в градината на белия сахем?
Сребристата лисица разказа със слаб глас всичко онова на което стана свидетел през нощта на убийството на Планинския орел.
— Позволи ми да запитам твоя мъдър брат, о Сива мечко — помоли Бернардито, — би ли могъл да познае онези двама, които са излезли на верандата от стаята на Планинския орел?
— В оня миг луната светеше — отвърна Сребристата лисица — отстрани аз видях тези хора. Може би ще мога да ги позная.
Скоро пред вигвама доведоха шестимата пленници. По знак на вожда ги построиха пред входа на вигвама срещу леглото на Сребристата лисица.
— Обърнете се настрани и тръгнете в кръг — заповяда вождът.
И около вигвама започна странно шествие. Сребристата лисица втренчено се вглеждаше в лицата на пленниците. Внезапно неговият пръст, още треперещ от слабост, посочи Франк Вилърс.
— Той! — извика раненият индианец поривисто. — И… той! — продължи той, като сочеше Енох Легерзен.
Бернардито погледна тържествуващо Сивата мечка. По следният стана от камарата кожи и се приближи до белия „чародей“.
— Ти бил прав, Всевиждащо око — каза вождът. — Сега последни облаци съмнение разсеяни. Ти не измамник на индианци, ти правдив магьосник. Задето научи нас освободим невинни и настигнем истински убийци, ти стана мой брат и отсега влезеш в моя род. Деца на мой род осиновяват тебе, Всевиждащо око, и приемат в могъщо племе на шавнии!…