След няколко минути Линс беше извикан в ловния кабинет. Той видя граф Ченсфилд, който се сбогуваше прав с един висок моряк. С жест лорд-адмиралът посочи на Линс място край камината, а сам направи няколко крачки към вратата, изпращайки събеседника си.
— мистър Лорн, виждам, че пътешествието много ви е изморило. Когато си отпочинете, ще продължим разговора и надявам се да чуя нещо по-сериозно, отколкото тия приказки за деца. Ей богу, вие ме развлякохте. Островът на мъртъвците! „Летящият холандец“! В нашия здравомислещ век тези неща не плашат дори детското въображение. Легнете си да спите, а утре ще поговорим сериозно.
Събеседникът на милорда се обърна. Лицето му се намръщи и белият белег на челото посиня. Той хвана мълком бравата на вратата.
— Не се сърдете, мистър Лорн. На мене, право да ви кажа, ми е жал, че нервите са ви изневерили. За пръв път ви виждам такъв. Утре ще се посмеем с вас на тези съновидения…
— Едва ли ще успеете и утре да ме развеселите, милорд — отвърна Джозеф Лорн свирепо. — бих искал да видя как вие щяхте да се смеете, когато по вълните прелетя този проклет кораб на призраците… Аз исках да пощадя вашите чувства, но подигравките ви ме изкарват от търпение. Знаете ли кой е станал капитан на „Летящият холандец“? По-страшно е и от самата смърт това привидение! Смейте се, ако ви е угодно, но Тресъл и Олберт също тъй ясно като мене видяха на капитанското мостче призрака на Бернардито.
Ръката на милорда леко потрепна, но той, се насили да се усмихне.
— Качете се в горния ми кабинет и ме почакайте там. Аз трябва да поговоря с човека, който е дошъл от Синята долина.
Джозеф Лорн не успя отново да протегне ръка към вратата — тя се разтвори широко. Камериерът почти падна в кабинета от нечий твърде решителен ритник. Полковник Бартолд, комендантът на бълтънския гарнизон, се появи без покана в кабинета.
— Простете ми, милорд, това насилствено нахлуване и дори юмрука, който нанесох на вашия муден камериер, но аз съм дошъл с бърза вест. Сър, току що се получи едно извънредно прискръбно съобщение! Вашият боен кораб „Окриленият“, красотата и гордостта на всички британски капьори, преди месец и половина е бил заловен или потопен от неизвестен кораб. Страхувам се, господине, че ще ме сметнете за суеверен човек или просто за шегаджия, но полученото съобщение гласи, че уж сам „Летящият холандец“ се е сблъскал с „Окриленият“ в африкански води.
— Какви подробности се знаят за катастрофата? — запита милордът пресипнало, като изтриваше запотеното си чело.
— Трудно ми е да ги повторя, без да предизвиквам тягостно недоумение у вас. Донесението е от коменданта на капщадското пристанище. Гибелта на капьора е била наблюдавана от моряците на една холандска бригантина под името „Денят на Хага“. Тази бригантина е пътувала от Източна Индия с товар за Нова Англия. „Окриленият“ я проследил, взел я на прицел и сигнализирал заповед да спре. Това е станало на двеста мили западно от нос Добра Надежда в една безлунна нощ. Капитанът на бригантината вече се бил приготвил за отблъскване на абордажа, когато внезапно из нощния мрак изникнал един светещ кораб призрак. Бушпритът му се врязал в рангоута на „Окриленият“. Цял сонм чудовищни привидения безшумно прелетели на борда на капьора и сред екипажа настанала безумна паника. Моряците се хвърляли във водата, а на палубата се мятало някакво чудовищно животно, подобно на исполински вълк. След това корабът призрак сякаш потънал на дъното, а „Окриленият“ изчезнал безследно в мъглата. След един час капитанът на бригантината се решил да разгледа мястото на гибелта и извадил от водата трима души. Двама от тях, след като прекарали няколко денонощия между живота и смъртта, дошли на себе си; те се оказали моряци от „Окриленият“ и потвърдили същото, което екипажът на бригантината наблюдавал отдалеч. Третият спасен е все още в треска. В него моряците разпознали капитан Блякууд. Капитанът на холандската бригантина отвел кораба си в Капщад Той самият бил твърде смутен от това невероятно спасение благодарение появяването на земляка призрак и дори не рискувал да отправи за него благодарствена молитва, защото не знаел ще ли бъде угодна тя богу… В Капщад комендантът на форта заставил капитана на бригантината и двамата свестили се моряци от „Окриленият“ да потвърдят под клетва всичко, което били видели. Благоволете да прочетете автентичния рапорт на капщадския комендант. Той пристигна в Бълтън само преди два часа и аз счетох за свой дълг…