Позор! Три хлапета обръщат в бягство добре въоръжени кораби и потопяват съдове на британска компания! Имената на тези теленца са Диего Луис, Матео Велмонтес и Алонзо де Лас Падос. Спомням си, че на младини слушах тези имена в легендата за пирата Бернардито: изглежда, синът е решил да възроди някои от бащините традиции.
Такъв е противникът, с когото ви предстои да кръстосате саби. Предлагам ви следния план на операция.
Нашият въоръжен бриг „Орион“ плава се — заедно с керван търговски кораби за Капщад. Той ще остави там кервана и ще се отправи за Индийския океан по посока на остров Маврикия. „Орион“ трябва да послужи като стръв. Задачата на вашата ескадра е да се скрие във водите на Мадагаскар и внимателно да следи „Орион“. При появата на „Тримата идалго“, който без съмнение ще се спусне да гони останалия сам кораб на нашата компания, вие ще направите маневра за обкръжение и ще унищожите пиратския съд. От адмиралтейството е определена награда за главите на тримата млади пирати. От себе си лично аз добавям по хиляда фунта за всеки, а за залавянето им живи плащам двойно.
Връзка между вашите четири съда ще бъде яхтата „Южен кръст“, копие на загиналата яхта „Ели“. Командува я мистър Хю Олберт. Общото командуване на ескадрата възлагам на вас, мистър Доналд Блякууд, заедно с капитанския мост на нашата най-добра фрегата — „Крал Георг III“…
Помнете, господа, че старият Бернардито беше майстор на хитроумни и жестоки измами. Синът му, изглежда, е усвоил нещо от опита на бащата. Вашите призраци на острова — това е почеркът на Бернардито. Не случайно на капитана на загадъчния кораб „Летящият холандец“ е бил даден образът на загиналия корсар. Повече от десет години ние не сме възобновявали опитите да колонизираме открития от нас остров, за да не рискуваме нови срещи с тъмните и загадъчни сили, но сега разрешението на всички тези загадки на миналото се налага от само себе си: всички ваши „видения“, господа, не са нищо друго освен фокуси на опитни мистификатори. След като унищожим пиратите, ние пак ще предприемем, експедиция на острова. Разчитам, джентълмени, че в други ден, на дванадесети август, вашата ескадра вече ще напусне Портсмут.
Офицерите станаха. В синкавия здрач на разкошно обзаведените покои моряците още дълго време разговаряха върху предстоящия бой и дъвчеха мундщуците на верните си лули.
Джозеф Лорн отвори очи при първите проблясъци на зората. Той почувствува докосване по челото на сухи напарфюмирани пръсти и рязко се обърна. Разрошен и навъсен, морякът се вгледа недоволно в ранния гост.
— Тихо, Джузепе!
Нарушителят на сънния покой на мистър Лорн отмахна настрана завесата на леглото. Морякът позна лорд-адмирала.
— Отдавна не съм говорил с тебе от сърце, Джузепе. Какви новини донесе от Бълтън, от Уудро?
Джозеф Лорн се прозя и започна да се облича.
— Уудро лекува ревматизма си в съмърсетските бани и явно нищичко не знае за грижите на ваша светлост. Оня тлъст пуяк Кремпфлоу отплува от Бълтън на моя кораб „Адмирал Ченсфилд“. Вчера го стоварих в Портсмут. Той се прехвърли на един италиански кораб, който пътува за Неапол. Казва, че имал много изгодна частна сделка.
— По дребни работи той не пътува… Значи, всички бълтънски работи сега са в ръцете на Линс?
— Да, и според мен той съвсем не е глупав. Работи много по-добре от Кремпфлоу.
— Без съмнение. Не току така само той се изхитри да се измъкне от Синята долина. Оня мухльо Бърнс загази, царство му небесно!
— Небесното царство именно се пада обикновено на мухльовците! Хитреците предпочитат земното. Имаш ли ти сега някой в оная долина?
— Откакто Диего Луис изчезна оттам, това гнездо на оси загуби за мен интерес. Но и стана невъзможно да се работи там. Независима държава, виждаш ли, Съединени щати! Мърей се сдружи с оня свободолюбец Джеферсън, стана конгресмен и сенатор, а също и главен съдия и кмет на основания от него град в Синята долина. Преди шест години изпратих там Шарл Льоглоа. Но той можал да се добере само до Винсенс. Там започнал да разпитва, изведнъж загазил, изкарал около два месеца в затвора и бил екстерниран. Все пак успял да научи това онова: майката и синът на Бернардито заминали още през 1779 година за крайбрежието. Хлапакът Бингъл и нашият бивш моряк Дик Милс тръгнали с тях. Извел ги от долината някой си мистър Чембей. Заинтересувах се от личността на Чембей и от хората на неговата свита, защото навярно той е някои от предишните приближени на Бернардито. Но за него успях да узная много малко: със своите спътници той е участвувал в завземането на фортовете Винсенс и Синята долина, заедно с американските партизани прекарал два месеца в Синята долина и през пролетта на 1779 година заминал със семейството на Бернардито и с цялата си черна свита на една речна гемия нагоре по течението на Охайо. Оттогава е изчезнал безследно.