— Следете противника — прошепна Брентли на Олсен и помощника си. — дигнете на мачтата сигнал, че на борда ни се намират парламентьори. Наблюдавайте не се ли готви противникът да ни атакува с десантни лодки. При най-малко подозрение — огън!
Брентли направи крачка срещу новодошлите. Той отдаде студено чест и ги покани в каютата си. Двамата парламентьори с шпаги, но без огнестрелно оръжие, прекрачиха прага. Прозорците, затъмнени с щори, не пропускаха на палубата светлина от каютата. В стенните свещници горяха половин дузина свещи.
Пред капитана на „Орион“ стояха двама голобради сеньори с открити, решителни лица. Единият едва ли имаше двадесет, а другият изглеждаше с пет шест години по-възрастен. Заговори по-младият. Меките коси падаха на раменете му. Големите черни очи блестяха, руменината на страните му беше нежна като на момиче. Но на юношеските устни вече се очертаваше волева гънка. Всеки негов жест говореше за гореща и решителна натура.
— Вие виждате пред себе си само двамата идалго — най-близките приятели на третия, тоест на капитан Диего Луис. Той остана на кораба. Ние сме негови братя по оръжие и сме упълномощени да преговаряме от името на всички. Името ми е Алонзо де Лас Падос.
— Матео Велмонтес — приведе глава неговият спътник, мъж с остри, насмешливи очи и нос, обсипан с лунички.
Капитан Брентли! — продължи сеньор Алонзо. — Пред вас са синовете на Бернардито Луис. Аз съм брат на сеньор Диего. Важни услуги, които някога сте оказали на нашия баща и на приятеля му, известен вам под името мистър Мърей, са причината оръжието на синовете на Бернардито никога да не се вдигне нито срещу вас, нито срещу кораба, донесъл спасение на островитяните. Позволете само да ви задам един въпрос: къде отивате и каква е целта на вашето плаване?
— Сеньори, на този въпрос съм принуден да отговоря с мълчание.
— Разрешете да изтълкувам думите ви в смисъл, че вие пътувате с жив товар като другите кораби на вашия господар. Известно ни е, че измежду всички съдове на „Северобританската компания“ само бригът на Брентли досега не се е опетнявал с позора на роботърговство. Но този път явно и вие, капитане.
Жилите по челото на Брентли се издуха.
— Аз самият съвсем скоро узнах, че кораби на нашата фирма са доставяли на плантациите закупени и пленени роби. Екипажът на брига „Орион“ не е участвувал и не възнамерява да участвува в такъв род операции, докато аз стоя на капитанския мост… Впрочем не виждам причини Да обсъждам с вас тези въпроси, господа. Приех ви, за да чуя при какви условия сте съгласни да върнете кораба „Окриленият“ на законния му собственик лорд-адмирал Ченсфилд. От свой страна аз съм готов да моля адмирала за смекчаване на вашата съдба.
Твърде невежливият смях на парламентьорите се стори на капитана още по-малко уместен, Отколкото целият досегашен разговор. Той свъси строго посивелите си вежди и сложи ръка на дръжката на шпагата. Свитите вежди на дон Алонзо, напротив, се разтвориха в откровена усмивка.
— Вие сам разбирате, капитане, че изходът от едно сражение между „Тримата идалго“ и „Орион“ би се решил много бързо. Стоте наши каронади биха изпонадупчили за десет минути вашия бриг от далечно разстояние… Не, целта на нашето посещение е по-руга. Вие сте честен човек, сеньор Брентли, и ние решихме да ви открием тайната, която ни подтикна да обявим безпощадна война на така наречения лорд-адмирал Ченсфилд.
— В такъв случай нашата среща е безполезна — отсече Брентли. — аз не принадлежа към ония, които се стремят да разгадават частни тайни. Твърде съм поласкан, но, моля ви, да не се затруднявате с това… повествование. Моят началник, лорд-адмирал Ченсфилд…
— Капитан Брентли, обръщам се към честта на британския моряк, към вашата чест! И знайте, че назованото от вас лице е един долен самозванец, таен убиец, крадец и злодей. Истинското му име е Джакомо Грели, занятието му — разбойничество; единственото място, подобаващо му по право, е бесилката.
— Мълчете! — лицето на капитана потъмня. — Как смее те… на моя борд…
В този миг някой потропа на вратата на каютата.
— Долни клеветници! — каютата никой не обърна внимание на почукването. — Само правилата за парламентьорската неприкосновеност ми пречат да ви вдигна и двамата на рейте на моя кораб и в такъв вид да ви стоваря на първото английско пристанище. Ни дума повече! Ще отговоря с оръдията за хулите срещу едно от първите имена на графството, щом напуснете борда на кораба!