След тези вълнуващи впечатления сърцето на Изабела отново остана свободно, докато сър Уйлям Блентхил, младият наследник на съседното имение Уолвсууд, не стана подозрително чест гост на Ченсфилд и майка му тайно вече обмисляше кой от двата замъка, Уолвсууд или Ченсфилд, би трябвало да си избере за резиденция младата двойка…
Камериерът Мърч посрещна сър Фредрик и мис Райланд на прага на вестибюла и доложи, че майор Древърс, началник на бълтънската тъмнична крепост, вече цял час очаква графа. Дъщерята видя как лицето на баща й потъмня. Тя се преоблече в стаята си, почака посетителя да си отиде и буйно се втурна в бащиния кабинет с намерение да разсее мрачните му мисли. Господарят на имението седеше начумерен на писалището и държеше в ръка някакви портрети, рисувани с молив.
— Папа, мога ли да дойда при теб? — запита Изабела, застанала вече на средата на кабинета. — ми покажи тези рисунки. Кой е този? Защо и двамата имат такъв печален вид?
Изненаданият лорд не скри рисунките. Той захвърли с равнодушен израз на лицето си портретите на масата, защото навреме съобрази, че при най-малък опит да ги скрие дъщеря му ще се нахвърли върху него с въпроси. Сметката му щеше да излезе права: след като подържа пред очите си рисунките, мис Изабела би ги сложила настрана, ако… ако мистър Бингъл не бе изобразил с такава точност външността на сеньор Алонзо Де Лас Падос! Изабела се взря в лицето на младия човек и въздъхна горестно.
— Ето такива поклонници аз никога не съм имала, папа! Този навярно е някой млад италианец, нали? Кой е този красив младеж? Какво прекрасно лице! И портретът е съвсем нов! Кажи, папа, това момче сега в Бълтън ли е?
— Не, Бела, това е просто повторение на един стар портрет. Беше овехтял и аз наредих да направят ново копие. Този човек е мой другар от детинство. Ако е още жив, сега би бил на шестдесет години.
Изабела нацупи устните си и сложи рисунката настрана. Милордът прибра портретите в чекмеджето на писалището.
— Папа, този дебел майор, който сега беше при теб, май че е началникът на тукашната тъмнична крепост?
Лорд-адмиралът започна Да губи търпение:
— Да, Бела, майор Древърс заема именно тази длъжност. Но сега аз нямам време, момиченцето ми, чакат ме неотложни работи. Довечера пак ще бъда изцяло на твое разположение. Впрочем довечера има голям спектакъл в бълтънския театър. Ако искаш, ще поръчам ложа.
— Не ми се иска да ходя на театър, папа. Аз намислих нещо съвсем друго. След няколко дни е Коледа. Всички се готвят за празника, а там, в страшната тъмница, се измъчват хора… Мога ли да посетя тези нещастници заедно с отец Бенедикт?
— Откъде се взеха у тебе тези мисли, Бела? В затвора лежат не невинни агънца, а бунтовници, крадци и… убийци. Крепостта е пълна със селяни бунтовници, бракониери, лудити…
— Но те са хора и страдат жестоко. Позволи ми, папа…
— В никакъв случай, Бела! Не бива да се поощряват престъпниците… Извинявай, но вече трябва да излизам по работа!
Качвайки се на седлото, господарят на Ченсфилд вдигаше в недоумение рамене.
„Откъде й хрумна това? Впрочем по дяволите тези глупости! Има по-важни работи… Дяволски мръсна започна да става цялата тази история…“
Вятърът поклащаше голите дървета на ченсфилдската гора. Графът и слугата му бързаха към Бълтън. Сър Фредрик имаше твърде важни причини да въси високото си чело и да търси бърз изход от доста трудното положение…
6
Преди да падне здрач, Уудро Крейг видя под прозорците на своята вила ездач на запотен кон. Ездачът, види се, много бързаше, защото звънчето издрънча два пъти по-силно от обичайното звънене на посетителите. Мистър Крейг позна камериера на лорд-адмирала.
— Случило ли се е нещо, Мърч?
— Не зная, сър. Негова светлост понастоящем се намира в крепостта, при майор Древърс. Капитан Лорн току що говори с негова светлост и ми заповяда незабавно да ви извикам, сър.
Беше вече съвсем тъмно, когато Уудро Крейг влезе тихо в неприветливата следствена килия, украсена с портрета на крал Георг III. Решетките на прозорците, студеният каменен под, оскъдното осветление и влажният спарен въздух в такива помещения правят потискащо впечатление върху всеки човек, но особено неприятни чувства извикват те у онези, за които подобна обстановка лесно би могла да стане доживотна.