— Сядай Уудро!
Изразът на лицето на мистър Райланд беше зъл и тревожен. Лорн дъвчеше лулата си и наблюдаваше боричкането на врабците по решетката зад стъклото.
— Дяволска история, Уудро! Майор Древърс получил от Лондон съобщение, че в Бълтън пристига тайна комисия, назначена от негово величество. Навярно джентълмените са вече на път. В състава на комисията влизат прокурорът, чиновникът за специални поръчения и началникът на тайната канцелария при военния министър. Е, и, разбира се, пълна свита — младши офицери, секретари, писари… Разбираш ли?
— Н-н-не, ваша светлост, все още нищо не разбирам. Какво се готви да прави в Бълтън тази уважаема комисия? Нима такъв шум се вдига заради двама пленени пирати?
Негова светлост изложи накратко ситуацията, както тя се очертаваше от писмата, получени от коменданта на гарнизона и началника на затвора.
Изпращането в Бълтън на лондонска комисия беше нов израз на милостта на негово величество към лорд Ченсфилд. Когато получил доклада на министъра на марината за сражението на ескадрата на сър Фредрик с пиратския кораб, кралят много се опечалил за гибелта на доблестния капитан Блякууд и загубите, понесени от ескадрата. Докладът на министъра бил съставен въз основа на донесението на самия лорд Ченсфилд, който с ярки краски беше описал доблестта на Блякууд, Лорн и Тресъл, а също така и предателското поведение на Гай Брентли. Негово височайше величество потвърдил заповедта на Лорн за арестуването на Брентли, заповядал да затворят изменника в тъмнична килия, а за Бълтън да се отправи следствена комисия, за да бъде проведено с необходимата строгост следствието по делото на престъпните пирати. Участта на тези престъпници трябва да послужи за назидание на всички пиратствуващи кораби и затова негово величество изказал желание след завършване на следствието престъпниците да се отведат в Лондон, за да бъдат предадени на военен съд и публична екзекуция.
Уудро Крейг бързо разбра цялата трудност на създалото се положение.
— Как се държаха пленниците при пътуването? — запита той Джозеф Лорн.
Морякът мрачно премълча. Сър Фредрик Райланд сам обясни на Крейг, че на предварителните разпити, които мистър Лорн се опитал да проведе на борда на „Адмирал“, той е получил от пиратските главатари само твърде недвусмислени и силни изрази по адрес на лорд-адмирала, а от Брентли — категорично твърдение, че не е имал никакво предварително споразумение с пиратите.
Докато слушаше графа, мистър Крейг кимаше съкрушено. На езика му се въртеше един въпрос, но Лорн го превари:
— Тия двамата знаят за нас всичко, ясно ли е? — гласа на Лорн звучеше явна злоба. — Нямаше защо да бързаме да съобщаваме на адмиралтейството за пленниците. Джакомо, със своята привързаност ти натопи всички ни здравата.
— Бях съвсем уверен, че кралят просто ще ми възложи да обеся двамата, и Брентли отгоре, на корабните рей. Сметката ми излезе крива. Но сега няма защо да се хленчи какво можело и какво не можело да стане. Трябва да гледаме напред. Рано е да клюмнем носове. Бивало е и по-лошо, но сме се измъквали! Кажи, Джузепе, според тебе кои са всъщност тези юначета?
Лорн свирепо се изплю:
— Опитай се да ги разбереш! Твърдят, че имената им били истински.
— Откъде имат сведения за нашето минало? Диего Луис никога не е виждал очите на баща си. Никой от онези, които са около него, не може да знае… нашата история. — Уудро Крейг в недоумение разпери ръце.
Липсва ти вече съобразителност, Уудро. Ами Мърей? Ами Емили Харди? Ех, не смазахме ние докрай змийското гнездо в Синята долина! Оттам духа вятърът. Този дон Алонзо заявил на Брентли, че бил уж по-малкият син на Бернардито. На вид има двадесет години, едва ли повече. Не съм чувал Бернардито да се е свързвал с друга някоя жена освен със Зое. Май че Алонзо просто си е измислил това свое родство, пък и по физиономия няма нищо общо с Бернардито. Преди малко го видях през шпионката на вратата. Красавец е, дявол да го вземе!
Мистър Райланд сложи пред Крейг портретите на Алонзо де Лас Падос и неговия другар. Уудро ги пъхна в широкия си джоб:
— Ще опитам да ги покажа на моите момчета. В тези физиономии като че ли има нещо познато. Ето този Матео… Да пукна, ако е испанец!
— Докато ние тук гадаем, старчета, лондонската комисия ще ни се струпа на главата ненадейно и ще стане една… мътна и кървава! — рече сърдито мистър Райланд. — на разположение имаме дни, а може би само часове. Трябва да действуваме още утре, тая нощ е вече загубена.