Задъхан, Хирлемс подаде на офицера хартия, перо и мастило. В този момент обонянието на офицера долови винените пари.
— Но вие сте пиян, любезни?
Хирлемс се вцепени и офицерът трябваше да го разтърси за яката. На всичко отгоре арестантите от килията започнаха да се държат дръзко и в жалбата си предявиха незаконни, неумерени искания.
Четвърт час по-късно в крепостта бушуваше буря. Р ъгловата килия, както и в опустялото жилище на Джордж Бингъл беше направен строг обиск. У арестуваните се намери бутилка с пресни следи от силно спиртно питие и две пили, което ясно свидетелствуваше за опит за бягство. Надзирателят Хирлемс получи двадесет дена арест. Сър Холенщед наложи глоба на майор Древърс.
— Вие сте разпуснали арестантите, отучили сте ги от почтителност, Древърс! — крещеше гневно милорд прокурорът. — Те се готвеха да бягат, значи, навън имат съучастници! Заповядвам ви незабавно да поставите тези нахалници в карцер, да ги приковете към стените с вериги, да не ги из пускате из око! За най-малко разхлабване на затворническия режим вие ще отговаряте пред закона!
В гостната стая на Сент Джейкъб стрийт вече очакваха лорд-адмирала. Уудро Крейг разбутваше въглищата в камината, Джефри Макрайл си лъскаше ноктите с възглавничка от чортова кожа, Джозеф Лорн се разхождаше из стаята. Сложената масичка пред камината напомняше артилерийска батарея от най-едър калибър. Асортиментът се отличаваше с простота и беше предвиден за чисто морски вкус. Мерило за подбора служеше главно силата на напитките.
Граф Ченсфилд, ърл Бълтънски, влезе стремително. Без да се ръкува с джентълмените, той веднага отиде до масичката, загради я с ръце и изгледа свирепо присъствуващите.
— Нито глътка, докато не чуя разумна дума! Впрочем за ваше сведение: прокурорът е заповядал да арестуват Бингъл!
— Ето ти нови двайсет! За какво?
— Засега не се знае. Ще се опитаме да си изясним чрез Хирлемс.
Уудро Крейг се размърда неспокойно на стола.
— Е, Джакомо, причината за арестуването май че и без Хирлемс е ясна. Прокурора си го бива! Не току така муцуната на тоя Матео Велмонтес веднага ми се хвърли в очите… Аз го познах. Знаеш ли кой е този Матео?
— Не ни задавай гатанки. Кой е той? Англичанин ли е? Американец?
— Достопочтен гражданин на Бълтънските улици, роден на таваните на Чарджънт стрийт. Това е мистър Томас Бингъл, родният брат на художника Джордж. Помниш ли разказа за момченцето с маймунката?
— Света богородице! А кой го позна?
— Уйлям Линс. Щом хвърли поглед на портрета, веднага позна момчето от Синята долина.
— Значи, това е станало известно и на прокурора! Работата се обърква. Изглежда, че комисията е подушила доста неща… Лорн, ти говори ли с тях?
— Още не. Но те съветвам, Джакомо: пренеси цялото си налично злато на борда на моя „Адмирал“ и дръж готова една лодка!
— Не клюмайте носове, старчета! Рано е да униваме. Алонзо още ли не е разпознат?
— Не. Изглежда, че наистина е испанец.
— Слушайте, няма ли той всъщност известна прилика с Бернардито? Дали пък не ще се окаже самият Диего Луис?
— Глупости, Джакомо. Той няма нищо общо с Бернардито. По-скоро прилича на тебе.
— На мене ли? Ех, Джузепе, след загиването на Чарли в целия свят не ще се намери някой, който да прилича на мен …
Лорд-адмиралът се приближи до масата, размеси в една чаша напитки и я изпи на един дъх.
Днес ни предстои работа. Поканих членовете на комисията да дойдат в Ченсфилд. Ще ги задържа там до сутринта. Джузепе, бягството на пленниците ще трябва да, уреждаш ти.
— А вие, ваша светлост, в това време ще се гощавате с джентълмените с шампанско и стриди, така ли? Това е по-приятно, отколкото да лазиш по крепостните стени и да колиш часовите…
Граф Ченсфилд така удари с юмрук по масата, че една от бутилките падна и всички чаши иззвънтяха жално.
Прегърбен, Лорн бавно дойде до масата, опря се на нея с двете ръце и като гледаше право в злите очи на лорд-адмирала, проговори тихо и решително:
— Не върши щуротии! След онова, което изкарах на твоето островче, трудно може някой да ме уплаши с юмруци и тропане. Няма защо да се правиш на милорд пред нас. Размахвай ръце пред носа на Холенщед! Него можеш да хванеш за копчето или дори за гърлото и да му изтърсиш крехката юридическа душица. А старите си приятели пази, Джакомо! Политна ти високо, но без нас си в гроба, приятелю! Ние много няма да загубим, ако се наложи да се прехвърлим на нова „Черна стрела“, но виж ти, Джакомо… Като паднеш, повече ще те заболи!
— Стига, Джузепе! Хайде да поговорим по работата. Лорд-адмиралът заговори с миролюбив тон, но в дъното на разширените му зеници тлееше прикрита злоба. Уудро и Джефри Макрайл притихнаха.