След шестия тост кралският прокурор свали прозорчето и повика кавалер дьо Креси.
— Не забравяйте да ме предупредите, когато наближим ченсфилдската гора. Любезни — обърна се прокурорът към мастития колар на дилижанса, — Там, където шосето завива край горичката, спрете за мъничко.
Луната вече беше изгряла, когато из гъсталаците на Уолвсуудската гора около Търпин бридж се измъкнаха на шосето четирима души. Тримата без мъка прехвърлиха крайпътната канавка, четвъртият затъна в купчината сняг и излезе последен от канавката, като пъшкаше и псуваше. В ръцете на всички нощни джентълмени проблясваха пушки, лицата им бяха прикрити с полумаски. Кожените наметала, ниско нахлупените шапки и ботушите с широки кончови изглеждаха внушителни. Четирите коня останаха вързани в гъсталака. Най-високият от джентълмените се огледа на всички страни.
— Не се мяркайте на пътя, старчета. Време е да застанем по местата си. Ако каретата се задържи във „Веселият Булдог“, ще трябва да помръзнем някой и друг час. А ако те продължат, без да спират, скоро ще ги видим. Мушни се в своя храст, Уудро… По-предпазливо с фитила на мината, дърти дяволе!… Важното е взривът да засегне едновременно и двете карети. Половин тон добър артилерийски барут хубавичко ще раздруса господа юристите. Джузепе, заеми мястото си на шосето пред моста, в случай че една от каретите премине моста. Хвърли бомбата право вътре в каретата или под предните колела. Аз с Мак Лисицата ще отрежа отстъплението, ако втората карета или конвоят не бъдат вдигнати във въздуха заедно с моста. Мак, ти ще хвърлиш тогава бомбата, а аз ще застрелям оцелелите.
— Същински Гай Фокс! — промърмори Джозеф Лорн. — дано да не стане така, че бълтънци да влачат нашите чучела по катедралния площад… Ти, Джакомо, напразно не прехвърли „Адмирал“ в залива Стария крал.
— За да се сети всяко магаре кой е устроил работата на Търпин бридж, така ли? Няма защо да бързаме с бягството. Корабът стои готов, никога не е късно да офейкаме, а с днешния удар можем още много нещо да спасим. Аз вярвам в звездата си! Вече минава полунощ; ей там, над гората, стои моят Орион… Старчета, след малко ще имаме славно увеселение.
Нямам нищо против мъничко да подхвърлим във въздуха тези джентълмени заедно с техните мантии и перуки, но ние май загубихме играта, шефе — обади се Уудро. Той вече работеше нещо под моста. — ези плъхове се добраха до всичко, разбирате ли, до всичко! Вчера при разпита душата ми щеше да отиде в петите, ако не бяха дървени… Откъде се е взел портретът на синьора Франческа, ще ми се да зная аз!
— Миниатюрата, от която е направено копието, помня от детство. Но нея я нямаше между вещите на моята майка. Сигурно е била открадната или пък е останала в дома на синьор Паоло д’Еляно. Оказва се, че Алекс Кремпфлоу е поръчал на Бингъл да направи копие от този емайл. Значи, миниатюрата е била в ръцете на Алекс! Може би този твой Алекс Кремпфлоу е предател, а, Уудро?
— О, не, шефе, за него гарантирам с главата си. Нас той не може да предаде, той е обвързан. И да е била миниатюрата у него, просто не е знаел чий е образът… Само че странно е, дето тъкмо сега е заминал за Италия…
— Кремпфлоу е глупак, — намеси се Лорн, — но с нас е честен. Още на кораба ми казваше, че заминава за Италия да дири сина на някакъв си синьор… Дали пък тебе не търси там, Джакомо, а?… Впрочем сега е късно да се мъдрува по това! Едно е ясно — картинката вече е попаднала в ръцете на прокурора и той сигурно не по-ле от нас знае кой е нарисуван на нея. Уудро е прав: играта е загубена. Вчера ни дадоха шах, утре очаквай мат!
— Не грачи, гарване! Рано е още да предаваме играта — каза лорд-адмиралът и скръцна със зъби. — всичко, което прокурорът е напипал, може да го знае само от пленниците. Ако ние с един удар смажем и комисията, и арестантите, всички следи отново ще се заличат. Дано само някой от комисията не е артисал в Бълтън! Тогава действително ще ни остане само… „Адмирал“. Заради този взрив те биха изпратили на бесилката самия Уелски принц.
— Тихо! — изсъска Лорн. — ропот! Идат от Бълтън…
Беше тиха, малко мразовита нощ. Тракането на железните шини по настилката се чуваше ясно, при все че екипажът беше още на цяла миля далеч от Търпин бридж. Четиримата нощни джентълмени изчезнаха от пътя, сякаш вятърът ги беше издухал. Те се притаиха на своите постове и горският участък Търпин бридж с извитото каменисто мостче в дола отново доби пуст и безлюден изглед.