Ето на пътя се показаха конници и карети… Кочияшите на двата впряга подкараха конете ходом и започнаха бавно да слизат към мостчето. Наклонът беше полегат и не особено плъзгав.
— Милорд Холенщед ни предупреждаваше за това място — каза предният конник на своя съсед.
Гласът принадлежеше на коменданта на бълтънската тъмница майор Древърс. Колелата на каретата вече прогърмяваха по моста. Кочияшът подвикна на конете и подръпна юздите. След като изминаха мостовата настилка, конете стъпиха на земята. В същото време задната кола затрополя по мостчето…
Внезапно мостът, гората, земята наоколо и дори самото звездно небе като че ли се разцепиха на две от гръмотевичен трясък. Короните на дърветата с врани гнезда и снежни възглавнички по клоните се озариха на половин миля околовръст. Над горските върхари от дъното на дола излитна разкошна огнена роза, сякаш изхвърлена от кратер на вулкан. Черносив облак от кълбест лютив дим изпълни целия дол. Сплъстените валма на този облак затъмниха бледото зимно небе, забулиха дърветата, звездите, пътя …
Когато светлината на луната и звездите проникна през димната мъгла, от двете страни на пътя изникнаха три промъкващи се човешки фигури. Те се приближаваха предпазливо до мястото на катастрофата. Там, където преди пет минути се движеха по моста конниците и каретите, сега се извишаваха купища разхвърляни камъни и чакъл. Далеч наоколо снегът беше замърсен от прах и пръст. Един кон риташе насред пътя и човек без шапка лежеше по очи в крайпътната канавка. Лорд Ченсфилд — Леопард Грели — обърна за косите главата на убития и позна в него майор Древърс.
— Всички ли сте цели, вълци? — гласът на Грели звучеше пресипнало. — Къде е Уудро? Славно изпълни той своята задача. Ей, Черньо!
Но Черния Уудро, пиратският боцман, не отговори. Фитилът на мината се оказа къс: отломък от камък беше размазал черепа на собственика на странноприемницата „Бялата мечка“. Тримата оцелели приятели измъкнаха тялото му на пътя. Грели въздъхна:
— Дяволски не провървя на стареца!…
С тази кратка епитафия Уудро Крейг остана да лежи на снега. Тримата хищници приближиха развалините на моста, където постепенно се разпалваше малък пожар. Горяха останките от дилижанса, станал на трески. Телата на кочияша и кондуктора се валяха пред мъртвите коне. До тях лежеше наполовина засипан с чакъл началникът на конвоя. Две разкъсани тела бяха притиснати между огъналите се железни рамки на каросерията на дилижанса. Грели ги разгледа и не без труд разпозна по мундира коменданта на гарнизона полковник Бартолд, а по познатия му кожен плащ — градския кмет. Други тела сред останките на дилижанса нямаше. Накуцвайки, Грели слезе чак до дъното на дола, където лежеше, обърната настрани, затворническата кола. Впрегнатите коне бяха разкъсани на парчета, но самата каросерия, обкована с желязо, не се беше счупила. Колата лежеше настрани, без ресори и колела, смачкала двама от конвоиращите войници. Задната вратичка беше отхвръкнала. В тясната кабина лежаха едно върху друго телата на двама пазачи. Джефри Макрайл отвори с лост втората, вътрешната врата, и освети с горяща главня арестантската килия на колата. Тя беше… съвсем празна!
— Що за дяволщина? — дочу Грели неясния говор на Макрайл. — къде са затворниците?
Джозеф Лорн, който стоеше до него, си смъкна полумаската и се разкикоти със злобна подигравка:
— Е, Леопарде, май че добре ни извозиха накрая! Поздравявам ви, ваша светлост! Дяволски ви помага вашият Орион!
Грели още държеше в ръцете си запънатите пищови. Обхванат от сляпа ярост, той вдигна ръка и без да се прицелва, стреля в лицето на Лорн. Джузепе Лорано рухна в нозете на Леопард Грели, без да издаде стон.
Мак Лисицата хвърли главнята. Той се хвана за пищова, но пресмятането на Грели беше мигновено; там, където бяха загинали двама съучастници, вече нямаше защо да се оставя третият!… Джефри не успя да вдигне оръжието си, Грели стреля преди него…
Леопарда постоя на пътя и се ослушваше, поемайки си дъх. Наоколо цареше тишина, само пламъкът попукваше из отломките. Целият дол сега беше залян от зеленикаво лунно сияние. Нещо безшумно, черно се мярна върху снега… Убиецът трепна и измърмори проклятие: изплашило го беше… движението на собствената му сянка!
— Вълци — мърмореше той, като се навеждаше над телата на Лорн и Мак, — ах, вълци! Тясно стана на Леопарда да върви по една пътечка с вас. Но, дявол да го вземе, вие можете да ми послужите още и като мъртви. Нека вашата гибел съвсем обърка всички следи. Щом при взрива са загинали най-близките приятели на Ченсфилд, това значи, че в тази работа самият той е безгрешен като овчица! Май че сега е по-добре да поотложим бягството с „Адмирал“: екипажът на фрегатата е голям и не е твърде сигурен; едва ли бих могъл сам, без Джузепе и Уудро, да хвана целия екипаж в желязна юзда! А в краен случай остава ми… ченсфилдското подземие! Тридесет буренца първокачествен барут… Щом настъпи и моят ред да изляза от играта, ще си отида, като тръшна гръмко вратата, карамба!