Когато ние с Уент и Реджиналд пристигнахме на острова, оказа се, че моите трима идалго не се бяха завърнали от своя поход и това ме разтревожи: капьорът трябваше да пристигне към началото на октомври. След като изчаках още една седмица, много обезпокоен, аз излязох заедно с Уент и Реджиналд в морето да ги диря. На триста мили от острова ние срещнахме повредения капьор и узнахме от Диего и Антонио за съдбата на доверчивите парламентьори.
Аз възложих на Джон Бутби, бившия боцман на „Окриленият“, да откара „Тримата идалго“ до залива на нашия остров и да подготви острова за отбрана, в случай че враговете се опитат да направят десант. Диего, Антонио, Дик Милс, Уент и Колгрев взех на борда на „Толоса“ и се спуснах да догоня ескадрата на Грели. В Капщад заварихме двата повредени кораба от тази ескадра — брига „Орион“ и фрегатата „Крал Георг III“. Узнахме, че нашите доверчиви парламентьори са отправени за Англия с фрегатата „Адмирал Ченсфилд“. В Плимът, където пристигнахме след фрегатата, успяхме да установим, че „Адмирал“ е заминал за Бълтън. Вестниците вече бяха поместили подробности от боя на ескадрата с „пиратския крайцер“ и съобщаваха, че кралят е заповядал да се назначи в помощ на лорд Ченсфилд цяла комисия, за да бъде ускорено следствието и съденето по делото на престъпния Брентли и злодеите пирати. Според сведения на вестниците комисията се оглавяваше от новия канцлерски прокурор сър Холенщед, който неотдавна бил пристигнал в Лондон след двадесетгодишна служба в Индия. Това означаваше, че никой в Бълтън, в това число и лъже-Райланд, не познава този господин лично… За останалото, предполагам, вече се досещате. Накратко казано, реших, че моята „комисия“ трябва непременно да пристигне в Бълтън преди кралската. Отивахме на голям риск, още повече, че и ние самите нямахме никаква представа как изглежда прокурорът Холенщед.
Докарах яхтата си „Толоса“ в прикритото заливче Стария крал близо до Ченсфилд. Моята „комисия“ изпрати „от Лондон“ писма до началника на бълтънската тъмница и до коменданта на гарнизона, а на другия ден пристигна в Бълтън. Колгрев изготви такива документи, че като ги гледаше, той самият се преизпълваше с уважение към тях. Бълтънци пък легнаха пред „комисията“ в праха, защото повечето от тях имат нечиста съвест.
— Позволете — изуми се Брентли, — как ви се удаде да ни прехвърлите на „Толоса“ без да възбудите подозрение у затворническия конвой?
— О, това не беше сложно, когато цял Бълтън вече трепереше пред „жреците на правосъдието“ и у никого не се породи дори най-малко подозрение… Майор Древърс и „сър Холенщед“ получиха „от Лондон“ допълнително поверително указание, в което на комисията се съобщаваше, че съучастници на пиратите се готвят да нападнат по пътя кортежа и да освободят затворниците. Ето защо, с цел да се запази всичко в тайна, се „предписваше“ в Шрусбъри да се отправи празна затворническа карета и силен конвой, а затворниците тайно да се прехвърлят на борда на специалния „полицейски кораб“. Благодарение на Джордж Бингъл ние навреме узнахме за старанията на Грели да склони затворниците да избягат. Ясно беше, че Грели е намислил под такъв предлог да убие пленниците. Затова ние предварително започнахме да наблюдаваме пътя, а в тъмницата отстранихме от затворниците опасността, като ги прехвърлихме в карцера.
При пътуването на затворническия кортеж в Шрусбъри „комисията“ изпълни добросъвестно „поверителното указание“: каретите спряха край ченсфилдската гора, завиха към заливчето и стовариха затворниците и „джентълмените“ право на борда на „полицейския кораб“. Ако конвоят заподозреше нещо, щеше да бъде мигновено унищожен на безлюдния бряг. Но всичко мина гладко и чисто. Когато затворниците вече се намираха на борда, „сър Холенщед“ предупреди Древърс, Бартолд и кмета да бъдат предпазливи, щом наближат Търпин бридж, тъй като ние бяхме открили подготвянето на атентата, когато наблюдавахме като пътуващи селяни бълтънското шосе. Взет ли е нашият съвет под внимание, ние с вас не знаем. От взрива над гората се вижда, че атентатът е станал, но кой именно е паднал жертва на Грели, ще се изясни по-късно…
— А накъде пътуваме, сеньор Бернардито?
— Яхтата ще се отбие в испански води и ще стовари в Кадикс малък десант. Дик Милс, братята Бингъл и Антонио Чени ще трябва да направят едно пътешествие до Италия. Джордж ни откри удивителни неща за коварните замисли на някой си Кремпфлоу.
— Алекс Кремпфлоу ли? Собственикът на „Бялата мечка“? Помагачът на лъже-лорда?
— Сеньор Брентли, той е май слуга на двама господари, както се казва в една добра стара комедия… В Италия моите момчета ще му стъпят на опашката… А „Толоса“ ще се отправи към известния ви остров. Там, в моя дом, сеньора Доротея с радост ще ви окаже гостоприемство, капитане. Мене, Чарлз и Реджиналд ни очаква след това дълъг път, а и мистър Уент, който махна ръка на златното находище, възнамерява да го измине заедно с нас: ние ще изстискаме от „Толоса“ нейните двадесет възли, за да пристигнем в Калкута и през лятото да се върнем в Бълтън.