Едва към средата на февруари, около две седмици след заминаването на офицерите за Лондон, доктор Грейсуел разреши на болния лорд Ченсфилд първата разходка из стаите на замъка, а след още три дена самият епископ Редлинг придружи оздравяващия при неговото първо излизане от дома. Същия ден с вечерния дилижанс в Ченсфилд пристигна куриер с писмо от министъра на марината. В това писмо министърът бързаше да извести лорд-адмирала, че негово величество кралят е заповядал да се увеличи наградата за главата на всеки от главатарите на капьора „Тримата идалго“ до три хиляди фунта. Възложено е на британския флот да залови и унищожи опасния капьор. Заедно с това кралят е благоволил да пожелае най-скорошно оздравяване на сър Фредрик.
Бълтънският граф сложи настрана писмото, усмихна се със своята нова крива усмивка на паралитик и извади от писалището си картата на Средиземно море. Докторът препоръчваше на болния пътуване по море и графът се замисли над маршрута. Неговият цветен молив се зарея из сините простори на Адриатика и бавно запълзя по чупките на италианското крайбрежие.
…През това време мис Изабела Райланд също четеше писмо и сълзи на яд трептяха на клепките й. Писмото нямаше адреса на изпращача и беше дошло от чужбина през Лондон със същия дилижанс, с който пристигна куриерът от министъра на марината.
В мъничкия украсен плик се оказа напарфюмирано листче със следните редове:
„Прекрасна сеньорита,
Не е далеч часът, когато ще почувствувате нужда от поддръжката на предани вам приятели.
Позволете да ви предупредим да се пазите от лукавия йезуит Бенедикт Морсини. Опитайте се правилно да изтълкувате смисъла на приказката, напечатана в коледното приложение на «Адвъртайзър». Заобикалят ви опасности и ви очакват скърби. Молим ви да запазите в тайна това писмо, изпратено да ви увери в братската привързаност и сърдечната любов към вас на верните ви приятели.
Изабела не показа никому писмото. В яда си тя го разкъса на парченца, които хвърли в кошчето. Ала след като изминаха няколко минути, младата лейди почувствува голямо желание отново да има пред очите си четливия почерк и твърдите подписи на двамата кореспонденти. Мис Изабела страшно се разсърди на себе си, надви престъпното си желание, склони в ръце къдравата си глава и плака едва ли не до сутринта.
3
Един чужденец с гондолообразни мустаци нае в Ливорно каюта до Ливърпул на кораба „Елмиона“. По пътя „Елмиона“ трябваше да престои една седмица в Марсилия…
Италианският пристанищен град посрещаше пролетта — пленителния сезон, когато цъфтят портокаловите и нарови дървета, благоухаят лаврите, маслините и розмаринът. Мартенският вятър откъм морето, ласкав и свеж, подхващаше в градините розовите листенца и с тях обсипваше ливорнските улици. Но щедростта на италианската пролет беше нищо в сравнение с щедростта, проявена от мустакатия чужденец в пристанищната кръчма. На сбогуване той показа на „тези италианчета“ на какво е способен един джентълмен, завършващ своята почивка!
Пищното украшение над горната устна на мистър Кремпфлоу се виреше победоносно. Той беше доволен от себе си; тридесет и два дни бяха изминали от продължителния му разговор с доктор Буоти в стаята на хотела и сега мистър А. Кремпфлоу имаше у себе си внушителна торбичка с едри италиански банкноти, получени срещу чека в „Банко ди Ливорно“. Куфарите на джентълмена вече се намираха на борда, а той самият бе център на внимание в цялата кръчма. Лицето му пламтеше и когато плащаше, мяташе върху мраморната масичка монетите с такава сила, че сребърните скуди можеха да се сплескат. Щедростта на синьора стигна дотам, че той напои и няколкото пристанищни хаймани, които вдигаха шум на съседните масички, а сред тях и гладния, но извънредно весел момък с хитро Лице, обсипано с лунички.
Този опитен моряк, изпуснал своя кораб и пропил в кръчмата последните си грошове, тръгна да изпраща британския си благодетел до самия рейд. Те седнаха в лодката и морякът докара мистър Кремпфлоу до борда на „Елмиона“. По пътя морякът развличаше джентълмена с духовити истории за своите житейски несполуки в Ливорно.
Когато последната лодка се прилепи о стълбата на „Елмиона“, оказа се, че един от опитните моряци на палубната команда не беше се върнал на борда на кораба, навярно завършил дните си в някаква пристанищна свада.
Капитанът и боцманът не подозираха, че на брега двама твърде почтени джентълмени, говорещи италиански с груби грешки, дълго убеждаваха този моряк да не се връща на кораба и в края на краищата подкрепиха молбата си с твърде тежък и звънък довод. Морякът взе парите, мушна ръце в джобовете и забрави за „Елмиона“. А луничавият придружвач на мистър Кремпфлоу преди тръгването на кораба се обърна с поклон към боцмана и му предложи услугите си като моряк за палубната команда.