Скоро се зазори и отпред, по курса на кораба, се показаха хълмовете, които обграждаха като подкова Марсилия.
Джордж Бингъл, Антонио Чени и Дик Милс от своята каюта се заслушаха в шумовете, които идваха от коридора. Те доловиха как Луиджи Гринели тихо напусна каютата на мистър Кремпфлоу и с тежка походка се изкачи на палубата. Носеше със себе си пътнически сак.
Капитанът вече заповяда да се дигне на крак целият екипаж. На кораба предстоеше да извърши сложни маневри при неблагоприятен вятър.
Морякът Ханс Таумел се приближи до боцмана.
— Маат, разреши ми да сляза на брега и да разбера дали не е тук още моята „Алтона“.
— Върви, само че без документи. Те ще останат на кораба — отговори боцманът.
Един катер приближи „Елмиона“. Митническите чиновници освидетелствуваха товара и разгледаха списъка на пасажерите. След свършването на формалностите катерът се отправи към брега. С него тръгна и морякът Ханс Вили Таумел. Боцманът размаха многозначително едно късо въже след катера, като напътствуваше веселия моряк:
— След три часа пак да бъдеш на борда или ще ми заревеш такъв „майн гот“, че цяла Германия ще те чуе!
Скоро от борда на „Елмиона“ се откъсна и лодката с пасажерите. На нея се намираха няколко богомолци, двама-трима френски тежки търговци, унилият ливорнски пасажер с един от своите слуги и „флорентинският търговец Микел Албанти“. Пасажерите благополучно минаха всички митнически строгости и напуснаха кея. „Унилият пасажер“ прошепна на своя „слуга“:
— Синьор Чени, вие по-добре от мен знаете италиански, затова вземете под наблюдение йезуита. Аз тук ще дочакам новини от Дик. Трябва непременно да му съобщим накъде ще тръгне от Марсилия кривоносата йезуитска змия Луиджи, този „флорентински търговец Албанти“.
В това време „търговецът“ извика един преносвач с магаренце. Той ясно произнесе адреса на странноприемницата и закрачи след дългоухото добиче, като не откъсваше поглед от тежката торба, натоварена върху гърба на животното.
— Сега поне знам къде ще трябва да те търсим! — промърмори Антонио. — Момче — извика той едно чернооко пъргаво хлапе, което продаваше кестени, — ще ти купя цялата стока и ще ти дам още два франка, ако ми донесеш бързо адреса ей на онзи търговец, който крачи след магаренцето. Ще ме намериш в къщичката на Александър Каридас, в рибарското предградие.
И като пъхна в ръцете на момчето пари, Антонио взе целия сандък с плесенясали кестени. Без да бърза, той се отправи към предградието и намери радушен прием в малката къщичка, където Томас Бингъл се беше вече разположил като важен гост на най-почетното място, защото в този дом много добре си спомняха за „пирейското момченце с маймунката“…
Следобед по уличката затрополяха колелата на един закрит файтон. Джордж Бингъл и Дик Милс влязоха твърде озадачени и разтревожени в дворчето на Александър Каридас.
— Томи — заговори Бингъл старши, — ялата марсилска полиция те търси. Алекс Кремпфлоу е намерен заклан в своята каюта и на дръжката на ножа са изрязани буквите „X. В. Т.“ — Ханс Вили Таумел.
— Марсилската полиция може да търси колкото си иска този интересен немец. — отговори Том твърде хладнокръвно. — Те могат да намерят само сеньор Матео Велмонтес, но и този испански сеньор ще се предпазва от излишни срещи с полицията. И така, значи, отците йезуити прерязаха гърлото на Алекс Кремпфлоу? Изглежда, че те са сериозно загрижени да не бъдат открити наследниците на граф д’Еляно. Но този патер Фулвио има верни слуги, а добрият доктор Буоти върви по много тънка дъсчица, без да знае, че под нея зее бездна.
— Трябва да се проследи убиецът — каза Дик. — Навярно от Марсилия Луиджи Гринели ще тръгне обратно за Венеция. Той свърши работата и прикри следите си. Чиста сметка!
В този миг в двора надзърна една мургава муцунка с дяволити очички. Момченцето се загледа през прозореца и видя закачена на гвоздея на стената моряшката барета на Томас от „Елмиона“. Антонио Чени се наведе към своя „пратеник“, който бързо му зашепна:
— Чичо, адресът на оня търговец е странноприемница „Синята Рона“. Само че той вече нае коне и водач за към Север. Дайте си ми моите франкове, а пък вие… — тук хлапето понижи гласа си още повече, придърпа главата на Антонио към себе си и като хвърли поглед към баретата, прошепна на ухото на своя „клиент“: — вие си плюйте на петите! Пристанищната полиция търси в кръчмата „Тримата апаши“ един моряк от „Елмиона“, който снощи е заклал някакъв богат англичанин…
Томас Бингъл също се приближи до прозореца и чу думите на хлапето. Той го ощипа добродушно за ухото: