Томас Бингъл погледна въпросително брат си:
— Защо възнамеряваш да пътуваш до Кале, Джордж?… Да не би да се готвиш да се прехвърлиш в Англия и да се явиш с това писмо пред патер Бенедикт вместо Луиджи Гринели?
— Точно това се готвя да направя, приятели! По ръст и по цвят на косите приличам на Луиджи, а за останалото ще се надявам на щастието си! Разбира се, в Бълтън ще трябва да работя предпазливо… На дневна светлина Морсини безспорно веднага ще открие измамата, значи, денем не бива да попадам пред очите нито на патера, нито на бълтънските тъмничари… Ще се опитам да действувам нощем… Ако успея да разкрия плановете на патер Морсини, всички карти на отците йезуити ще ни бъдат съвсем ясни.
Томас Бингъл поклати недоверчиво глава. Антонио се мръщеше от болката в крака и се ровеше в документите на убития. Попадна му едно тефтерче. Джордж Бингъл се вгледа внимателно в характерните букви на чуждия почерк.
— Стой! Вижте, ето почерка на Гринели. Патер Морсини без съмнение го познава!… Това много облекчава задачата ни, приятели!…
…За две денонощия Джордж Бингъл и Дик Милс дойдоха до Лион, но тук ги сполетя неуспех: на улицата случайно ги позна същият онзи чиновник, когото мнимият „патрул“ беше спрял на лионското шосе близо до Марсилия. Приятелите едва избягнаха ареста. Добродушният Жак Перше им помогна да се измъкнат от Франция в Савойското херцогство, откъдето по дълъг обиколен път едва след месец и половина се добраха до Дюнкерк. След като се прехвърлиха в Дувър, „търговецът Микел Албанти“ и неговият „слуга“ пристигнаха най-сетне с лондонския дилижанс в Бълтън.
4
Хелга Лунд, някогашната кърмачка и бавачка на Изабела, разтребваше стаята на младата си господарка. Мис Изабела бе отишла на разходка с кон.
Изпод масичката на наследницата на Ченсфилд Хелга измъкна плетеното сламено кошче, до половината пълно с хартийки, парченца от копринени лентички, счупени копчета, фуркети и други невинни боклуци.
Хелга поклати укорно глава, изтръска съдържанието на кошчето направо на пода и слезе долу за парцал и кофа.
Именно от тази минута се възползува духовният пастир и наставник на Изабела. Отец Бенедикт Морсини никога не пропущаше случая „неволно“ да надзърне в моминската стая на Изабела, когато обитателката й я напущаше.
Патерът влезе в празната стая, незабавно се наведе над купчината смет, изтърсена на пода, и извади два три смачкани плика. Той изглади единият от тях; почеркът на изпращача бе за него непознат, при това, по всички признаци — мъжки. Това заинтересува патера, тъй като той достатъчно подробно беше изучил перото на всички, които кореспондираха с Изабела. Пак тук, сред сметта, патерът забеляза парченца хартия, изписани със същия почерк. Отец Морсини започна бързо-бързо да вади тези хартийки от малката купчинка, което не беше трудно, защото ръката, която нервно беше разкъсала писмото, също тъй нервно беше смачкала и захвърлила парчетата в кошчето.
Когато Хелга Лунд се върна в стаята, патер Бенедикт, който между впрочем не се ползуваше с благоразположението на шведката, вече стоеше край широкия перваз и гледаше замислено голите клони на тополите под прозорците…
Вечерта, щом се върна у дома си, той извади и оглади листчетата, намръщи се, като видя двата подписа и се зае да залепи разкъсаното писмо върху лист.
На Великден лорд Ченсфилд се почувствува тъй бодър, че присъствува с жена си и дъщеря си на празничното богослужение в бълтънската катедрала, а на другия ден в Ченсфилд се състоя първият прием и в края на седмицата господарят на имението за пръв път след прекараната болест се качи на седлото и направи малка разходка с кон из своите земи.
Дъщерята на графа, която също току що се беше завърнала от разходка, влезе в кабинета розова и свежа.
— Поскучай с болния старец, Бела — каза бащата, като разроши къдрите на девойката, — помогни му да се справи с този скучен книжен боклук.
Лорд-адмиралът се облегна на креслото, затвори очи и сякаш потъна в дрямка. Изабела отваряше плик след плик и четеше фамилните имена на изпращачите или фирмите. В повечето случаи, без да отваря очи, бащата веднага правеше отстраняващ жест с дланта си и писмото полетяваше непрочетено в една голяма папка за книжа.
Изабела взе голям сив плик с три печата и щемпел „Калкута“. Адресът на изпращача гласеше: „Източна Индия, Бенгалия, пристанище Калкута, юридическа кантора «Ноел-Абрахамс и Мохандас Маджарами»“. Сънят твърде бързо отлитна от графското чело, а полузатворените му очи се отвориха не без учудване.