Втората седмица даде основание на няколко бълтънци да поглеждат с известно одобрение емайлираната табелка, която съвсем наскоро беше украсила зелената врата на вилата на Гарденрод.
Мистър Лео се изправи пред специалното жури в съда по делото на старейшината на строителното сдружение, обвинен в разхищение на връчените му от предприемача пари, и прояви толкова рядко красноречие и такова умение да прибягва към хитроумни юридически уловки, че присъдата се оказа в полза на ответника. Адвокат на ищеца беше старият Томас Мортън, който претърпя поражение от калкутския новак. В резултат на първия успех в новата кантора вече към края на втората седмица започнаха да се появяват клиенти. Едва след това двамата джентълмени изпратиха визитните си картички в Ченсфилд.
В отговор те получиха много любезна покана от своя колега и недавнашен противник пред съда мистър Томас Мортън. Оказа се, че господарят на имението преди една седмица бил отплувал за Италия да си възстанови здравето, но възложил на мистър Мортън, а също така и на дъщеря си, мис Изабела, да уверят двамата млади юристи в неговото твърде доброжелателно отношение към тях.
Когато се явиха в Ченсфилд, двамата джентълмени бяха представени на лейди Райланд и удостоени с половинчасов разговор с графинята, която прояви любознателност по въпроса за облеклото на индуските жени. Мистър Рангор много живо разказа за някои обичаи в своята родна страна. Лейди беше потресена от известието, че свещените крави се разхождат безпрепятствено по калкутските тротоари и съвсем невероятно й се стори съобщението, че свещените грифове, които в нейната представа бяха чисто хералдични птици, в Калкута служат на боклукчиите, редовно очистващи града от помиите и остатъците.
Докато Нал Рангор Маджарами развличаше лейди Елен с етнографски разговори, мис Изабела показваше на втория гост, мистър Лео, ловния кабинет на сър Фредрик. За разлика от лейди Райланд, която запази много приятни спомени от разговора си с образования индуски гост, след заминаването на джентълмените мис Изабела остана в странно подтиснато състояние на духа.
6
Патер Бенедикт Морсини живееше в същата онази къщичка на територията на пристанището, където някога старият Ендрю Лоусън даваше под наем стаи на „почтени пътници“. Предната част на къщата беше престроена в католически параклис. Ниска врата съединяваше помещението на капелата с жилищните стаи на монаха. На разположение на отец Бенедикт беше останал предишният слуга на Лоусън, Грегъри Уебст, и благодарение на наблюдателността и словоохотливостта на този прислужник патерът беше отлично осведомен по работите на лицата, предизвикали интереса на любознателния монах.
След като беше превърната в капела, къщичката на Лоусън се измени до неузнаваемост. На пръв поглед изглеждаше, че сивото здание на параклиса с цветни стъкла в тесните прозорчета никога не е било предназначено за други цели освен чисто църковни. Сред мрачните и неуютни пристанищни постройки параклисът на патер Бенедикт изглеждаше като умилително украшение, нежно и чисто.
Една майска съботна вечер мис Изабела Райланд дойде в капелата на отец Бенедикт.
— Трябва да се сбогувам с вас, свети отче — каза наследницата на Ченсфилд. — утре заминавам с мама за Лондон. Сега няма да се видя с вас до завършване на пансиона. Искам да се сбогувам с нашата капела.
В параклиса цареше лека мъгла, озарявана от пламъчетата на двете кандила пред ликовете на светиите. Патер Бенедикт запали свещ пред голямото черно евангелие при олтара и погледна Изабела с очи, пълни със скръб.
— Дали не ви отвлякох от благочестиви размишления, свети отче? Струва ми се, че сте огорчен от нещо.
— Аз отдавна ви чаках, дъще моя — отвърна монахът с прочувствен глас. — Но вие сте права, Изабела, аз скърбя, дълбоко скърбя за една горестна загуба.
— Може би бих могла с нещо да смекча вашата скръб, свети отче?
Отец Бенедикт положи ръка върху златните къдрици на девойката, целуна нежно нейното чисто, високо чело и въздъхна още по-скръбно:
— Това е изцяло във вашата власт и по вашите сили, Изабела, защото загубата, която оплаквам аз — това е доверието на моята духовна дъщеря. Аз скърбя, че се лиших от него, от вашето доверие, Изабела.
— Но, свети отче, в какво съм се провинила пред вас?
— Ние, духовните пастири, имаме по-прозорливи очи от миряните, дори и от родните бащи. От известно време, Изабела, чувствувам, че във вашата душа са се появили тайни от мен, каквито преди нямаше. Аз не мога да доловя причините за това, но твърде добре познавам сърцето ви, за да не разбера колко далеч е то сега от искреността с мен.