Негово преподобие Фулвио ди Грачиолани, меко задържайки ръката на госта, го поведе по анфиладата парадни зали При завършване на разглеждането Фредрик Райланд се спря пред портрета на покойната графиня Беатриче. Британският гост втренчено погледна блестящите й рамене, черните, пълни с живот и ум очи, обърна се с безразличие и тръгна след патера с накуцващата си походка към изхода от парадните зали. Отец Фулвио завлече посетителя в една от стаите на втория етаж. Пред сложената маса вече шеташе млад пъргав слуга. Езуитът покани госта си да седне на масата и незабелязано свали от показалеца си пръстена с ахатовото петаче. Със сигурно движение на дългите си бели пръсти той отвинти камъка и напипа под него мъничкото скривалище…
Слугата постави на масата вино и чаши. Двете еднакви чаши, изрязани от големи цели късове планински кристал, доведоха госта във възторг. Граф Ченсфилд вдигна едната от тях и я подържа срещу светлината. Изкусната украса беше струвала на венецианския майстор дълъг, упорит труд! Без да свежда от лицето на госта втренчения си поглед, патер Фулвио със светкавично движение наведе над втората чаша пръстена; от него изпадна прозрачно зрънце.
Струята стогодишно вино, уханна и гъста, изпълни двата съда докрай.
— Лафкадио — каза патерът на слугата, — махнете този поднос. Нека виното малко се избистри и утайката да падне на дъното. Ние още не сме били родени, милорд — добави той мечтателно, — когато трудолюбивият винар е събрал този благовонен сок и е скътал буренцето в дълбока изба Реколта 1699 година! Моля ви, синьор, да изпиете чашата и да я вземете в дар за спомен от посещението ви в нашия дом.
Гостът се поклони:
— Трябва да съжалявам, свети отче, че задължения вече ми налагат да се върна… На драго сърце бих прекарал още един месец в Средиземно море, но, уви, във Франция якобинците заплашват трона с нови сътресения. Фландрия е обхваната от бунт и над моето отечество се, сгъстяват облаци. Време е за английския воин да се завърне при своя боен кон! Днес напущам Венеция.
— Но молбата на графа, синьоре? Той няма да ми прости бързото заминаване на ваша светлост! Без съмнение той ще пожелае сам да ви покаже своя дом и сбирките.
— Аз съм посредствен познавач на изкуствата. От цялата колекция запомних само портрета на графиня д’Еляно.
— Известна ли ви е съдбата й, синьор? — запита йезуитът мазно.
— Слушах за нея. Била убита от артистката Франческа Мола. Но смъртта на графинята не е била единствената жертва …
— Кого още благоволявате да имате пред вид, синьор?
— Гибелта на сина на артистката Мола, синьор Джакомо, презрения пират, който падна безславно в едно морско сражение, може да се каже, пред очите ми. Неговата история съм слушал… Навярно граф д’Еляно никога не споменава за своя нещастен потомък, нали?
— Не, графът дълго време търси Джакомо Мола.
— Тъй ли? Известна ли му е плачевната участ на сина?
— Ние… крием от него истинската съдба на Джакомо Мола, за да опазим сърцето на графа от сътресения.
Монахът, взе от подноса своята чаша и гледайки госта в очите, побутна към него втората чаша. Гласът му беше равен, в него звучеше печал.
— Но граф Паоло още не е загубил надежда да издири потомците на загиналия синьор Джакомо; очаква ги огромно наследство …
В очите на лорд Ченсфилд заблестя сатанински зелен пламък.
— Обзалагам се, свети отче, че никъде по света не ще намерите тези потомци! Джакомо Мола отнесе в гроба си спомена за сирашкия приют, където граф д’Еляно без колебание позволи да вкарат това дете. По-нататъшната съдба на Джакомо Мола, след тези три злополучни години, била бурна, но той си я създал сам, без бащина помощ. Злато, машини, роби — то неговата вяра, любов и утешение! Наказанието настигна граф д’Еляно — ой ще умре бездетен. Аз разбирам тежестта на тази участ, тъй като сам бях лишен от единствения си син Чарлз Райланд… Сходството на нашите съдби, моята и на граф д’Еляно, отдавна занимаваше мислите ми и аз се радвам, че се срещнах лице с лице с един също тъй злополучен самотен старец като мене…
— Не съдете, за да не бъдете съдени! — словата на графския духовник прозвучаха тържествено и тежко. Той отново постави своята чаша на подноса.
Зеленият блясък в очите на лорд-адмирала заприлича на блещукането на зениците на ранен леопард. Бавно, гледайки йезуита право в очите, той изрече, като отсичаше думите:
— Граф д’Еляно навеки загуби правото да нарича Джакомо свой син. Синьор Паоло не ще остави потомство: това е присъдата на отмъщаващата съдба! Amen! Но, свети отче, мен отдавна ме привлича това чудесно вино! Струва ми се, че утайката вече е паднала на дъното. За ваше здраве и за дълъг живот на нашия очарователен домакин!