Граф Ченсфилд протегна ръка към чашата и вече се бе докоснал до нейните стени, когато изведнъж лицето на патер Фулвио ди Грачиолани прие загрижен израз.
— Скъпи мой гостенино, докато разговаряхме, в чашата ви падна прашинка… Лафкадио, напълнете друга чаша на синьора, а тази изплакнете хубавичко: милордът ще ни окаже чест да я вземе за спомен от днешната ни среща!
Доктор Томазо Буоти, потресен до зашеметяване и още неспособен докрай да осъзнае всичко чуто, безпомощно прехвърляше погледа си от единия събеседник върху другия и мълчеше. Той прекара една безсънна нощ заедно с тримата млади синьори. Срещата стана в един частен венециански дом, избран от синьорите като тяхна щабквартира.
Антонио Чени разтвори прозореца. Тютюневият дим се устреми навън от стаята към синевата на юлското утро.
— И така, нашият разказ завърши, синьор Буоти. Ние не можехме да ви посветим по-рано в тези подробности, тъй като досега ни липсваха доказателства. Сега пред вас лежат документи: ето писмото на Фернандо Диас до лейди Райланд, ето копие от бележката на патер Фулвио до неговия бълтънски агент отец Бенедикт Морсини и ето накрая оригиналът на отговора на отец Бенедикт до своя духовен глава… Както знаете, корабът на престъпния Джакомо Грели понастоящем се намира във водите на венецианската лагуна и по всяка вероятност злодеят ще посети дома на своя баща. Намеренията му спрямо стария граф засега точно не знаем, това скоро ще се изясни. Родният син на Джакомо, Чарлз Райланд, сега се намира в Бълтън и се готви за последна схватка с ченсфилдския изверг и с тамошния паяк кръстоносец в расо. Ръката на възмездието настигна Гринели близо до Марсилия. Този йезуит Луиджи уби в каютата на „Елмиона“ наетия от вас детектив Кремпфлоу. Парите, които бяхте дали на Кремпфлоу, потънаха в джобовете на очилатата змия патер Бенедикт, който без съмнение е отровил нещастната ми майка, Анжелика Чени, а сега се готви да умъртви Изабела Райланд. Ние очакваме вашето решение, синьор Буоти!
Томас Бингъл погледна часовника си:
— Приятели, вече е десет часът! Трети ден яхтата на Грели стои в лагуната. Посещението му във Венеция не може да бъде случайно. Един от нас трябва да вземе под наблюдение кораба, а след това да отлети в Англия при стареца, за да го извести за събитията. И тъй, докторе, успяхме ли да ви убедим? Съгласни ли сте да действувате по нашия план?
— Синьори, всичките ми сили са на вашите услуги!
Доктор Томазо, в такъв случай ще трябва да оставите тук, в Мраморното палацо, синьор Антонио Чени като нов служител в музея, за да наблюдава йезуитите, а вие незабавно трябва да се отправите за Лондон. Генерал Хауерстън трябва да се отнесе към вас с доверие.
— Готов съм да замина дори днес, приятели мои!
5
Генерал Хауерстън, началникът на тайната военна канцелария, прие в лондонския си кабинет госта от Италия. Разговорът наближаваше към края си. Генералът седеше в креслото си с невъзмутимо лице, поднасяше от време на време пурата към устните си и загрижено следеше пепелта да не падне от края на дългата хаванска пура. Доктор Томазо Буоти не можеше да прочете по лицето на англичанина сериозно ли се отнася той към чутото.
Накрай пепелта на пурата падна върху книжата, лежащи пред генерала.
— Благодаря ви за тези необикновени сведения, докторе, ала представените от вас документи, както и изложените от вас факти изискват, съгласете се сами, грижлива проверка.
— Но онези смели хора, които са решили да разобличат злодея, се нуждаят от вашата подкрепа, генерале. Те се подлагат на смъртен риск в името на защитата на своите справедливи права. Цяла верига от тайни злодеяния се проточва към мрачния замък на този Цезар Борджия от наши дни: банкерът Самюел Ленди, адвокатът Ричард Томпсън, сър Хенри Блентхил, граф Елсуик, да не говорим вече за кървавата трагедия в Синята долина и за жертвите при Търпин бридж. Моите приятели осъществяват един смел план за разобличаване на престъпния самозванец, но без подкрепата на властите, макар и тайна, за тях ще бъде невъзможно да възстановят потъпканата справедливост. За тази цел именно аз ви доставих всички необходими документални доказателства.
Генералът изтърси пепелта от книжата и отново ги подреди едно след друго.
— Е, да видим с какво разполагаме!… Писмото на пирата Фернандо Диас — оня същият, който се наричаше Роджърс, Ханслоу и Потър, — дресирано до лейди Райланд; това е оригинал… Копие от писмото на Мери Уент до баща й… Копие от писмото на Фулвио ди Грачиолани до патер Бенедикт… Оригиналът на отговора на патер Бенедикт… Бележка с подпис „Ч“, откопирана от Бингъл… адреси рана до капитан Бърнс. Две копия от художествени миниатюри: Джакомо Мола с майка си — датирано 1743 година, и виконт Ченсфилд със сина си Чарлз — датирано 1772 година. Портрет на сър Фредрик Джонатан Райланд, рисуван в Калкута и датиран 1767 година… Портрет на американския сенатор мистър Алфред Мърей, изработен във Филаделфия през 1787 година, две години преди смъртта му… Портрет на Томас Мортън… Портрет на мис Емили Харди… Хм! Синьор Буоти, говоря ви откровено: всичко това не е лишено… как да кажа… от загадъчност, но далеч още не е достатъчно, за да докаже, че пиратът Грели си е присвоил титлата и имуществата на сър Райланд!