— О, господин генерал — възкликна доктор Буоти, — моите смели приятели доста се потрудиха, за да докажат неопровержимо своята правота! Всичко е подготвено по такъв начин, че вие да можете да хванете за ръката убиеца и тайните му съучастници на самото място на новото покушение. За да ви убедим да поддържате смелия план на капитан Луис, ние не се ограничихме само с гореизброените документи. Разполагаме с още един сериозен аргумент: повикахме от Калкута престарелия индуски юрист Мохандас Маджарами. Позволете да забележа, той никога не е виждал двата пор трета на сър Райланд, които лежат пред вас. Мистър Маджарами очаква в една странноприемница вашата покана. Бихте ли желали да изпратите да го доведат?
Генералът извика своя помощник майор Бред и му представи италианския богослов.
— Господин майор, моля да изпратите моя екипаж да вземе мистър Маджарами на адрес Темпъл, странноприемница „Златният сокол“.
В очакване на този свидетел генералът внимателно препрочете всички представени му документи. При това той все по-съсредоточено дъвчеше изгасналата пура и мръщеше чело Синьор Буоти прекара един твърде мъчителен час в съзерцание на стените и тавана на генералския служебен кабинет. Най-после майор Бред доложи, че калкутският юрист, мистър Маджарами, се намира в приемната.
— Поканете го — заповяда Хауерстън.
В кабинета влезе висок, слаб старец, чиято глава беше покрита е нещо като митра, и беше облечен с дълга дреха, напомняща расо на свещенослужител. Той скръсти ръце на гърдите си и се поклони ниско на британския офицер Генералът си каза името и длъжността.
— Моля да ме извините за толкова късната покана, мистър Маджарами. Позволете ми да ви задам няколко делови въпроса. Вие сте собственик на юридическа кантора в Калкута и името ви е Мохандас Сами Маджарами, нали?
— Да, саиб. — Старецът се поклони още по-ниско.
— Откога съществува вашата кантора в Калкута?
— От 1736 година, саиб.
— Вие ли сте неин основател?
— Да, саиб, като обединихме нашите усилия с усилията на господин Заломон Ноел-Абрахамс, ние съвместно с него положихме началото на съществуващата понастоящем юридическа кантора.
— Каква роля играеше в нея мистър Мортън?
— Саиб, мистър Томас Мортън не беше надарен с големи способности и до края на службата си в нашата кантора той си остана прост солиситър.
— А бълтънският клон на фирмата истински ваш клон ли е?
— Саиб, убедиха ни да помогнем на едно право дело, без да ни посвещават в подробностите.
— Благодаря ви, Познавахте ли лично сър Райланд?
— Твърде добре, саиб! И мисля, че имам право да твърдя, че сър Фредрик Райланд някога беше благоразположен към мен. Аз го познавах почти от раждането му.
— Мистър Маджарами, като лице, стоящо на стража на законността, аз ви моля в името на справедливостта да ми давате правдиви показания, независимо от вашите лични възгледи и интереси.
Индуският гост изрази съгласие и беше подведен под клетва. Генералът продължи, въпросите си.
— Кажете, след като сър Фредрик встъпи в наследствените си права, не сте ли се срещали вече с него?
— Не, обстоятелствата попречиха за това. До настоящото ми пътешествие до Европа аз не съм напускал Индия, а лорд Ченсфилд никога не се е връщал под родния небосклон.
— Благоволете да погледнете този портрет. Познавате ли кой е изобразен на него?
— Това е мистър Томас Мортън, саиб.
— Ами този?
Генералът взе от масата портрета на мъж с орлов нос и къси бакенбарди.
— Саиб, аз вече имах чест да ви уверя, че много добре познавах сър Фредрик Джонатан Райланд през годините на неговата младост. Това е неговият лик.
Генералът се изкашля и предложи на стареца да погледне портрета на виконт Ченсфилд, рисуван през 1772 година.
— Ще ни кажете ли чий е тоя лик?
Старецът дълго държа портрета пред очите си, вглеждаше се втренчено в него и накрай поклати глава: