— Този господин нямам чест да познавам, саиб!
Доктор Буоти изкосо хвърли към генерала поглед, пълен със скрито тържество.
Късно през нощта в странноприемницата „Златният сокол“ дойде един офицер. Гой запита дали си е в стаята италианският доктор по богословие синьор Томазо Буоти и помоли за разрешение да отиде при него.
Слугата придружи посетителя до горния етаж и показа вратата на стаята. Докторът още работеше на писмената маса.
— Господин майор Бред? От генерала ли? Толкова късно?
— Синьор Буоти — каза нощният посетител, като затваряше вратата, — Генералът взе решение да окаже съдействие на вашите приятели. На мен и лейтенант Бруксън е възложено да се заемем с ченсфилдското дело. И двамата ни видяха в Ченсфилд през зимата. Ето защо ние, двамата офицери от тайната канцелария, ще трябва да действуваме под маската на обикновени слуги. Решено е да се придържаме към рискования план, предложен от вашите приятели, за да бъдат заловени Грели и престъпният йезуит с явни улики… Смятате ли, че реална опасност грози дъщерята и сина на Грели?
— О, мистър Бред, в тези млади хора аз виждам не деца на престъпния Грели, а внуци на моя покровител граф д’Еляно. И двамата без съмнение ги грози крайна опасност, тъй като само те имат законно прави върху венецианското наследство, от което самият Грели се отказа от страх пред тайния орден. Езуитите ще пуснат в ход всички средства, за да отстранят двамата млади хора — тона е реалната „жива опасност“ от отдавна подготвения план на ордена.
— Е, синьор богослов, всичко това ще трябва да се провери. Ако предположенията ви са основателни, всяко забавя не е опасно. Аз ще тръгна за Ченсфилд по-рано, Бруксън, моят помощник — по-късно. Той ще послужи като лондонски „куриер на агента“… Не ви съветвам и вие да се забавяте с пристигането си на полесражението, щом взимате толкова присърце съдбата па делата на лъжелорда. И тъй, до скоро виждане в Ченсфилд, синьор.
6
Към края на лятото, когато ябълките в английските градинки порозовяха и станаха сладки, яхтата „Южен кръст“ се завърна в Лондон През август корабът хвърли котва в устие, то на Темза. Лорд Ченсфилд завари жена си и дъщеря си да се стягат за път: милейди беше пожелала да прекара края на август и септември в лоното на ченсфилдската природа. Неотложни работи задържаха лорд-адмирала за известно време в столицата и лейди Елен тръгна за Ченсфилд заедно с дъщеря си и няколко слуги.
В Шрусбъри, в странноприемницата „Северен елен“, каретите на лейди Райланд и нейната прислуга спряха, за да сменят за последен път конете.
В очакване на каретите лейди Елен, госпожа Тренбърн и мис Изабела влязоха в залата на странноприемницата. Утрото беше прохладно; дъждовни капки със сила се удряха в прозоречните стъкла и се разбиваха на прах. В камината гореше огън и някакъв стар господин, много почтен на вид, приличащ на пътуващ чужденец, собственоръчно разбъркваше горящите въглени. Като видя трите дами, чужденецът превзето се поклони и предложи на милейди своето място край огъня.
Господинът се оказа старият френски роялист, нормандският барон Бернар дьо Брини, заставен да напусне своята страна, където се бяха „разбунтували онези каналии“, както баронът се изрази по адрес на френските селяни. Старият барон пътуваше за Бълтън, за да се срещне с роялисти емигранти, намерили подслон в английския Север. Той доста свободно говореше и английски. Лейди Ченсфилд каза името си, но гостът се оказа малко осведомен в аристократическата генеалогия на островната империя и благородното име на милейди прозвуча за него, изглежда, като съвсем ново.
Когато пътното запознанство се завърза и затвърди, старият барон намекна, че от мисията му е заинтересуван франкският двор, самата кралица Мария Антоанета и августейшият й брат, австрийският император Леополд II…
— Но и във вашата страна хората не трябва да останат безучастни към нашите страдания — развълнувано говореше старият френски аристократ, — защото и у вас започва да се шири опасният заговор, имащ за цел да унищожи вековните права на аристокрацията и на тяхно място да постави теорията за правата на човека. Вашето правителство, законът, собствеността, религията и всички други институции, скъпи на британците, се намират в опасност и могат да бъдат по метени, както това вече стана в моята Франция… Якобинският дух прониква и у вас!…
Като забеляза обаче, че събеседницата му се плаши и разстройва от разговора върху политиката, галантният барон побърза да промени темата и заговори за забележителностите на Бълтън.
— Извинете, господин барон, къде възнамерявате да се установите в Бълтън? — запита лейди Елен.