Бенедикт Морсини почувствува веднага, че причината за тази промяна няма нищо общо с близката кончина на стария французин. Изабела боязливо, погледна към леглото и със знак помоли монаха да се отдръпне в най-отдалечения ъгъл.
Патерът поклати глава, защото не смяташе за необходимо да се предпазва от ушите на мосю дьо Брини.
— Говорете спокойно, дъще моя. Душата на този човек е пред вратите на царството небесно. Земното за нея е вече недостъпно.
— Свети отче, аз съм в страшна тревога. Представиха ми неопровержими доказателства, че човекът, който се беше нарекъл Алонзо де Лас Падос, а днес — Лео Ноел-Абрахамс, е наистина моят роден брат Чарлз Райланд.
— Бела, аз се досещам: вие сте били в тяхната… мнима юридическа кантора, нали?
— Да, отче мой, вчера се видях с брат си… Боже мой, сега и на живота си не мога да се радвам! От ден на ден всичко става все по-страшно, все по-неясно… Вчера Чарлз ми показа своя медальон. Няма съмнение: този човек е моят роден брат. Ние застанахме с него пред огледалото… Господи! Той е много по-красив от мен, но и двамата имаме едни и същи черти!… Ще ми се да се скрия от хората… Повече не мога!
Изабела се обърна настрана и зарида. Болният се размърда в леглото и дълбоко, тежко въздъхна. Думите на девойката бяха объркани, но патер Бенедикт долови техния смисъл. Той ласкаво я докосна по рамото и мис Райланд обърна към него измъченото си лице.
— Кажете ми, възлюблена моя дъще во Христе, вашият брат знае ли, че вие… не сте скрили нищо при изповедта от служителя на бога?
— Да, свети отче, Чарлз го знае и той се засрами за прежното си недоверие към вас. Той разбра колко дълбока е била неговата заблуда, защото в противен случай отдавна щеше да бъде заловен… А намеренията му… Боже мой, аз не мога да повторя неговите страшни думи…
— Какво ви предлага вашият брат, Изабела?
— Чарлз ме моли да напусна лози дом. Ако се вярва на Чарлз, нашият баща е най-големият злодей, углавен престъпник, убиец, крадец, присвоил чуждо име. Моят брат е намислил да разобличи отдавнашната му измама. Той вече е изпратил писмо в Лондон.
— Писмо в Лондон ли? И в него е разкрил истинското си име? Кому е изпратил това писмо?
— Той го е изпратил на генерал Хауерстън, но в писмото се нарекъл юриста Лео Ноел-Абрахамс и обещал на генерала да му направи важни разкрития. Не можел да ги повери на хартията. Хауерстън навярно ще дойде в Ченсфилд. Чарлз е убеден, че нашият баща не ще пощади никого и нищо около себе си, когато правосъдието го призове да отговаря.
— Изабела, щом в Ченсфилд предстоят да се разиграят толкова страшни събития, готов съм да се съглася с вашия брат: вие трябва да напуснете този дом. Но как Чарлз възнамерява да устрои вашето заминаване?
— Ще ме придружава Нал Рангор Маджарами, сиреч кавалер дьо Креси, както се нарече той, когато за първи път пристигна в Бълтън.
— Кажете ми, Бела, откри ли ви вашият брат истинското име на този кавалер?
— Името му е… Реджиналд Мърей. Той е син на мистър Алфред Мърей, човекът, когото баща ми е лишил от всичко — истинското му име, имуществото, годеницата — когото захвърлил умиращ на един необитаем остров. Чарлз възнамерява да възстанови правата на Реджиналд върху всичко, което баща му е загубил.
Дъще моя, но какви са по нататъшните планове на вашия брат? Мигар той ще се откаже от своята част върху Ченсфилд? Може би разчита на… друго някакво богатство?
Не, свети отче, Чарлз се е заклел да възстанови правата на Реджиналд върху титлата и имението единствено в името на справедливостта. Самият той желае да се завърне на далечния остров в Индийския океан и да създаде там ново селище. Гой има един много учен, начетен приятел — Джордж. Двамата са намислили да създадат някакъв си Град на слънцето за онеправдани хора… Този град трябва да стане царство на светлината, справедливостта и братството. Всички богатства там ще бъдат разпределени между хората по равно …
— Това са опасни помисли, дъще моя. Господ не е създал чадата си равни и е осветил разделението на людете на бедни и богати.
— Страхувам се, че Чарлз не е твърд във вярата, свети отче!… Но, свети отче, болният диша все по-тежко.
— Навярно неговият час наближава… Бела, благославям вашето решение да напуснете Ченсфилд. Сигурно Реджиналд Мърей има намерение да бяга с вас на някакъв кораб, нали?
— Свети отче, не произнасяйте това име… Нека дори стените слушат само имената: Лео Ноел-Абрахамс и Нал Рангор Маджарами… Да, вие във всичко сте прозорлив. Брат ми и неговият приятел предлагат да бягаме с португалския кораб „Санта Роза“. Той трябва да отплува от Бълтън в неделя.