— Ха-ха-ха! Не е лошо! Вие сте добър следовател, падре! Сега разбирам вашите старания, черни мой приятелю! Ха-ха-ха! Да, патер Морсини, във ваше лице аз наистина имам най-добрия си съюзник, защото вие повече от всичко се опасявате да не би наследството на граф д’Еляно да се изплъзне от ръцете на негово преподобие Фулвио ди Грачиолани!
— Синьор — ломотеше обезкураженият монах, — не от сребролюбие, а единствено в името на светата църква…
— Мълчете, падре! Сега вече наистина разбирам всичко до конец. Нещо повече, ще ви кажа откровено: озадачаваше ме вашата „безкористна любов“ към мен, патер Морсини. Аз не вярвам в праведници и досега не съм срещал в живота си нито един безсребърник. Сега вашите „безкористни“ подбуди ми са ясни и знам, че наистина вие сте верен съюзник на… лорд Ченсфилд… Ха-ха-ха!
Влезлият камериер доложи, че за пристигналите е сложена масата за вечеря. Графът злобно тропна с крак. Камериерът се отдръпна страхливо.
— Какво ще заповядате да доложа на милейди, сър?
— Доложете, че след четвърт час милордът ще има удоволствието да вкуси трапезата в обществото на милейди, мистър Мортън и доктор Буоти — бързо изрече патерът, отпращайки слугата от кабинета.
Лорд-адмиралът хвана дръжката на вратата. Патер Морсини изшумоля с расото си след домовладиката. На прага граф Ченсфилд рязко спря:
— Чакайте! Падре, вие все пак не ми казахте къде скрихте Изабела?
— В моята капела, сине мой!
— Ловко! Сама ли е там?
— Пази я Грегъри, моят служител, и…
— Доизкажете се, падре! Кого скрихте заедно с Изабела?
Синьор, аз само… предоставих убежище на бегълците, за да… не успеят да се качат на борда на португалския кораб „Санта Роза“. Но вашата дъщеря беше убедена да избяга не от някой друг, а именно от онзи… Реджиналд Мърей под маската на калкутския юрист Нал Рангор Маджарами. Изабела ми откри…
— Свети отче, търпението ми не е безкрайно! Доизкажете се, дявол да ви вземе!
— Изабела ми призна, че тя е годеница на Реджиналд. Той самият ме молеше да… ги венчая.
Джакомо Грели едва не се задъха от бяс.
— Сине мой, сине мой, за бога! За бога, не губете власт над себе си! Изабела е в безопасност, защото може да не се съмнявате в… джентълменското поведение на мнимия Нал Рангор Маджарами спрямо своята годеница.
— Спрямо своята годеница!? Годеница на Реджиналд Мърей! Е, добре! Ще му изиграем ние една сватба, падре! Вървете напред, чакат ни на масата…
…През време на вечерята италианският богослов сухо и накратко изложи целта на своето пристигане в Ченсфилд. Оказа се, че граф Паоло д’Еляно все още отлагаше да подпише завещанието. Лошото здравословно състояние беше подтикнало стареца да се обърне към лорд Ченсфилд с най-покорна молба да изпрати писмено документално свидетелство на венецианските изпълнители на завещанието, че последният пряк потомък на графа, пиратът Джакомо Грели, е загинал при катастрофата на шхуната „Черната стрела“ в Индийския океан. Щом се получи във Венеция този документ, милионното графско наследство ще мине в ръцете на църквата…
Един час след вечерята в кабинета на лорда беше поканен Томас Мортън. Заедно с патер Бенедикт те съставиха документа, за който беше дошъл доктор Буоти.
Господарят на имението хвърли бегъл поглед върху изготвения документ и погледна въпросително патера.
— Кажете, падре, защо Буоти дори не се опита да осъществи намерението си — да ме уговори да приема венецианското наследство в замяна на Ченсфилд?
— О, това е тъй очевидно, сине мой! Той е разбрал, че господин баронът, пратеникът на светата църква, вече го е изпреварил! Той ясно е видял вашата благоразумна решителност да не се откажете от Ченсфилд и да не вървите против интересите на могъщия таен орден! Смея да ви уверя, сине мой, че ако доктор Буоти беше получил друг документ… едва ли щеше да се върне в Италия!
Графът вдигна рамене. Патерът сниши глас и се озърна към безучастния Мортън, който, свършил работата си по съставянето на документа, дремеше в креслото.
— Сине мой! Буоти вече се е отказал от опитите си да надхитри ордена. На вас остава само да ликвидирате неговите бивши съучастници. Милорд, ето този готов документ трябва да бъде и юридически освидетелствуван и заверен… Един прекрасен случай да поканите тук онзи „юрист“ Лео Ноел-Абрахамс! …
— Да го извикам тук? Ах, така… Да го извикам… и… да поправим нашата някогашна пирейска несполука?
— Наистина така е, сине мой! Защото лондонският дилижанс с генерала ще пристигне след няколко часа.
— Добре! — рече рязко милордът. — Но как да докараме тук Диего Луис от Бълтън, без да възбудим подозрение у него? Единственият човек от моите приближени, който съумя да приспи тяхната подозрителност и да спечели доверието им, сте вие, падре: иначе Реджиналд Мърей не би се крил във вашата капела!