— Боже мой, патер Бенедикт! — простена той с тон на смъртно изплашен човек. — по-скоро на помощ, Грегъри! Патер!
Никакъв звук не се чу в отговор. Той се хвърли към вратата и заудря по нея с юмруци с такава сила, че цялата сграда на параклиса се изпълни със силен металически звън. Ивицата светлина на тавана помръкна, но краищата й се виждаха… Очевидно наблюдателите бяха легнали на пода и се взираха през потайната цепнатина.
— Отец Бенедикт! — крещеше човекът в подземието. — творете вратата де! На мис Изабела й прилоша! По дяволите всичко, трябва да я спасим! Съобщете на хората, изви кайте лекар!
Горе цареше мъртва тишина. Каменните гробоподобни сводове заглушаваха гласа на човека в подземието, горе проникваше само слабият металически шум от разтърсваната врата… Изведнъж Реджиналд се хвана за сърцето и бавно се отпусна на пода край входа.
Нито един актьор на света не е разтърсвал тълпата зрители с такова майсторско изпълнение на ролята на Ромео в гробницата край тялото на мъртвата Жулиета, с каквото Реджиналд Мърей изигра същата тази роля пред своите двама зрители! Легнали на плочите на пода пред олтара, тези зрители внимателно наблюдаваха през цепнатината агонията на втората си жертва: застанал на колене пред пейката, Реджиналд сведе глава върху бездиханната гръд на Изабела, замря в тази поза за няколко секунди, а след това, загубил последни сили, тежко се отпусна на пода между масичката и пейката…
Подземното скривалище стана гробница на двамата отровени! Под масичката още гореше свещта и в отблясъка на нейното пламъче йезуитът и съучастникът му успяха да различат неподвижните тела на Изабела Райланд и на верния й рицар.
Патер Бенедикт чувствуваше извънредно голяма умора, но съзнанието за изпълнен дълг поддържаше силите му! В успеха на мисията на мистър Линс той не се съмняваше, а Изабела е вече мъртва! Отстранена е страшната опасност за светото дело, защото патерът много добре съзнаваше, че един само поглед на ечеленца Паоло върху своята внучка или върху внука си, или дори върху техните портрети би поставил под заплаха целия замисъл на отец Фулвио! Сега тази заплаха беше отстранена окончателно…
Въпреки умората си монахът реши все пак да се върне в Ченсфилд. Той даде на Грегъри всички необходими разпореждания, отнасящи се до инсценирането на самоубийство на двете жертви, и с леко сърце излезе от капелата. Дълго стоялият на едно място кон зацвили и удари нетърпеливо с копито. Грегъри затегна колана и помогна на патера да седне на седлото…
А в къщи, след като заключи параклиса отвътре с всички заключалки, Грегъри отново отмести чугунената плоча и се спусна в скривалището. Той дръпна резето и влезе в тайната гробница.
Служителят поправи светилника, разпали го, огледа се, извади от джоба готовата бележка и я хвърли на масата. Върху бележката постави едно моливче. После наля от тумбестата гарафа малко вино в двете чаши, а самата гарафа взе за гърлото много предпазливо, за да не намокри пръстите си. Държейки този съд с една ръка, той прихвана един от свещниците, огледа още веднъж старателно масата, пейката и лежащите тела, а след това бързо се запъти към изхода… Един много спокоен глас му изкомандува изпод масата:
— оре ръцете, отровител! Стой и не мърдай!
Гарафата падна от ръцете на Уебст и се пръсна на парчета. Служителят сви глава в раменете и се спусна към вратата, но изстрел от пищов изпълни с дим цялото подземие. Грегъри изпусна свещта и се строполи върху стъпалото на отворения таен коридор. Реджиналд Мърей се измъкна изпод масата, погледна ранения и преди всичко напълни отново своето оръжие.
3
Над Ченсфилд проблясваше утринната зора. Есенният парк запламтя в злато и пурпур. Тих ветрец поклащаше повехналите листа; този слаб шепот се примесваше с далечното бучене на морски прибой.
Калкутският юрист мистър Лео Ноел-Абрахамс вече беше изпълнил всичко, което поискаха от него Мортън и Буоти. Юристът освидетелствува истинността на подписите на съставения документ, завери го с печата на кантората „Ноел-Абрахамс и Маджарами“ и се оттегли след извършването на всички формалности в ъгловата куличка, където намери временен приют в „килията“ на отец Бенедикт. Без да се разсъблича, младият мъж се изтегна на леглото в очакване на лондонския дилижанс.