— Той седи така вече около три часа — прошепна Джовани.
Вратата на спалнята беше заключена отвътре.
— Строшете я! — заповяда доктор Буоти.
Тежката врата дълго време не се поддаваше. Докато стражите чупеха бравата, нито един звук не се чу от спалнята.
Когато хората влязоха най-сетне в покоите на графския духовник, те го намериха, вече студен. Той седеше в креслото със скръстени на гърдите ръце; пръстенът с отвинтеното печатче лежеше на пода, а чашата със следи от червено вино беше паднала върху разтворените страници на една книга.
Доктор Буоти веднага позна черния фолиант на „Историята на деянията на ордена Исусов“ от графската библиотека.
5
Два месеца след тези забележителни събития в Мраморното палацо лекокрилата морска яхта „Южен кръст“ наближаваше бреговете на Америка. На кея във Филаделфия една красива дама, която държеше за ръка хубаво момиченце, отдавна очакваше тази яхта. Когато. „Южен кръст“ долетя с всичките си платна във вътрешния рейд, дамата размаха кърпичка, а половин час по-късно пак тук, на кея на филаделфийското пристанище, стана още една щастлива среща на престарял баща със своите потомци: семейството на Едуард Уент посрещна не само своя глава — самия капитан Уент, но заедно с него това семейство върна в своето лоно и стария баща на мисис Мери. Бившият калкутски солиситър, разкаялият се и простен агент на Джакомо Грели, със сълзи на очи прегръщаше на филаделфийския кей своята дъщеря и внучката си…
В същото време друга една яхта с надпис „Толоса“, с почернели бордови стени, летеше към остров Чарлз. В последните дни на януари 1791 година корабът достигна ивицата подводни рифове северно от острова. Капитанът на яхтата дон Бернардито Луис ел Гора имаше всички причини да бърза за острова: при излизането си от Гибралтар яхтата настигна ескадрата от кораби на британския военноморски флот, държаща курс на юг. В най-близкото мароканско пристанище Рабат капитан Бернардито научи, че ескадрата, съставена от фрегатите „Уиндзор“, „Адмирал Ченсфилд“ и „Крал Георг III“ отива в африканските води на Индийския океан. На борда на „Уиндзор“ се намирал правителственият чиновник мистър Бленърд. Като получи тези сведения, Бернардито заповяда да се пътува денонощно с всички платна, за да се изпревари ескадрата на бързоходните бойни съдове. Когато яхтата достигна веригата подводни скали, намиращи се северно от острова, ескадрата беше изостанала пет шест денонощия път от „Толоса“.
До острова оставаха осемдесет мили. Яхтата премина веригата подводни рифове преди настъпването на тъмнината и отново полетя с пълен ход. Беше голяма януарска жега, но пелена от изпарения забулваше хоризонта. Лунната светлина едва проникваше през облачната мъгла. Бернардито и Дик Милс стояха на мостчето. Моряците нетърпеливо се вглеждаха в нощния мрак.
— Измъчили са се да чакат нашите островитянки — каза Бернардито на своя щурман. — дявол да го вземе! На моята сеньора Доротея май и насън не й се е присънвало, че синът й е станал наследник на венецианския граф! Какво ще кажеш, Дик, а?
Дик Милс, предвкусващ също щастливата среща със своята Камила, провери курса и посочи на капитана светлосивата камара облаци, изпълзели откъм юг.
— Ще има буря или ураган. — каза Бернардито — Балетът ще започне сигурно още преди да съмне! Струва ми се, че ще е славна джига!
Томас Бингъл излезе на палубата.
— Синко! — повика го Бернардито.
Младият мъж беше с испанска барета и шпага. Той се качи на мостчето и отмери на капитана рицарски поклон.
— Само ти остана сега с мен. — каза Бернардито. — Брат ти Джордж се готви да строи своя колония на острова, ако успее да го защити. Чарлз трябва да се разпореди с огромното си богатство, Реджиналд и Изабела ще се върнат в Синята долина. Ами къде ще се денем ние с тебе, синко?
— О, ще си намерим работа във вашата нова родина, капитане. Едва ли синьор Диего Луис, командирът на „Тримата идалго“, ще излезе в морето да се сражава за бъдещата френска република без своя помощник Матео Велмонтес. И те ще си имат славен военен наставник, не е ли тъй, сеньор капитан?…
…При бушприта на яхтата Чарлз и Антонио разговаряха с Джордж Бингъл.
— Щастливите хора — разсъждаваше Джордж, седнал на масивната греда — продължение на бушприта — стават обикновено егоисти. Вие, синьор Карлос, станахте богат и сигурно скоро ще се ожените за някоя красавица като Джени Мърей. Кажете ми откровено: мигар сега вашите възгледи и целта на живота ви не са се изменили?