Зад високия тезгях, сред бутилки, калени канчета и чинии с мезета, стоеше собственикът на кръчмата, човек известен на моряците от петте части на света.
Ръкавите на блузата му бяха навити и откриваха силни космати ръце с тежки като гири юмруци. На гърдите му висеше сребърна боцманска свирка. Късо подстриганата му възсиньочерна брада обкръжаваше бледото, без нито едно червено петънце лице. Очите гледаха студено и властно изпод тежките клепачи. При тезгяха, вдясно от кръчмаря, винаги се виждаха чифт черни патерици.
Пет години вече се бяха изминали, откак боцманът Уудро Крейг загуби в морски бой ходилата на двата си крака и застана зад тезгяха на закупената от него малка кръчма. Предишният собственик на това заведение едва свързваше двата края, но на Крейг работата потръгна. Една година след като премина в ръцете на новия собственик, кръчмата „Утробата на кита“ стана най-известната по западното крайбрежие на Англия. Тук бълтънци се осведомяваха за пристигането на всички кораби; търговци си разменяха новини от всички краища на света. С помощта на миловидни девици моряците пропиляваха за два три дена всичко, което бяха припечелили в продължение на месеци в океански рейсове. Тук капитани набираха екипажа си, а корабовладелци намираха капитани за своите кораби.
В задушните стаи на горния етаж, където виното и ястията се поднасяха от мълчаливи изпълнителни слуги негри, ставаха всевъзможни сделки между търговци, моряци и собственици на кораби. Често тези съвещания завършваха с пир късно след полунощ. Понякога това бяха съвсем особени сделки, в които един от договарящите развързваше кесия със злато, а неговите събеседници скриваха в пазвата си оръжие и излизаха от кръчмата, спуснали ниско полите на шапките си и прикрили брадите си с наметала…
Този път самият собственик на кръчмата, знаменитият и тайнствен Уудро Крейг, се измъкна иззад тезгяха, за да посрещне пътешественика с индийската куртка и неговите спътници. Моряците, които пристигнаха с този пътешественик, веднага намериха много събеседници в общата зала; тежките торби бързо се озоваха в най-подредената от горните стаи, където Уудро придружи и пътешественика. Вратата зад тях се затвори и пристигналият хвърли широкополата си шапка, която покри изведнъж едва ли не половината от масата.
— Ти се върна тъкмо навреме, Джузепе — каза собственикът на кръчмата. — откакто Фернандо направи на Макрайл онази визита, у нас в Бълтън стана неспокойно. Райланд заповяда да наблюдаваме всички пристигащи. Ти видя ли моите момчета на пристанището? Умножиха ни се тревогите.
Преди моите хора работеха само за Райланд, а сега имам цяло детективско бюро. Тридесетина частни агенти, разбираш ли? За полицията ловя крадци и фалшификатори; за ревнивците следя жените им; за фабрикантите намирам шпиони; случва се да изпълнявам и специални частни поръчки… Това е доходно! А снощи ме извика лично полковник Хауерстън. Слушал ли си за него?
— За полковник Хауерстън ли? Началникът на тайната канцелария при военния министър? Мигар полковникът сега е в Бълтън?
— Пристигна снощи с двама офицери от щаба; отседнал е в „Бялата мечка“. Отдавна търсят някакъв опасен проповедник. Появил се е тук отскоро, за да всява смут сред работниците. Нарича се Елиът Меджерсън. В Бълтън той е станал ръководител на тайното братство на разрушителите на машини и полковник Хауерстън закъсня само с няколко часа за пожара в „Бълтънска манифактура“.
— Как, мигар изгоря „Голямата манифактура“?
— Вчера. Целият Бълтън е на крак. Хауерстън ме замоли да му помогна да заловим Меджерсън и неговите „братя лудити“. Меджерсън има помощник, май че не е от тукашните, много ловко момче. Пуснах по следите им моя съдружник Линс и най-опитния от агентите — Франк Бялката. Помниш ли го?
— Някогашният измамник картоиграч ли? Помня го! Кажи, Уудро, успя ли да узнаеш нещо ново за Фернандо? Райланд настоява Фернандо Диас да бъде унищожен на всяка цена.
— Той изчезна от Бълтън, а, както изглежда, и от Англия.
— Без съмнение Фернандо е имал тука съучастници. Той преследва Леопард Грели и трябва да дойде пак. Кой би могъл да знае, че камъкът е бил у Мак?
— За това би могъл да се досети Лоусън, бившият оценител. Само той е виждал елмаза в ръцете на Мак.