Боцманът на капьора Джон Бутби и старшият клерк на кантората на Томпсън, сухият мистър Дженкинс, подаваха на моряците листовете с контрактите и голямо перо. Не всички моряци умееха да подписват името си, мнозина поставяха кръстчета и кръгчета и тогава заради тях се подписваше Дженкинс. След това той със скърцащ глас прочиташе високо думите на контракта и морякът, без да се мъчи да вникне в мъглявите юридически формули, се отправяше с вързопчето си под мишница към доковете на Патерсън.
Когато вечерните светлини на града приветливо замигаха в замъгления въздух, целият екипаж на „Окриленият“, наброяващ над триста души, беше вече на борда, а капитан Блякууд се отправи за кантората, да подпише контракта си.
2
Мисис Бингъл събра в един вързоп току що изгладеното бельо на своя стар клиент Ендрю Лоусън; след като сложи катинара на вратата, тя се отправи към пристанището, за неговата къщичка.
Пред къщата забеляза една каляска. Мистър Лоусън посрещаше нов наемател. Пристигнал бе вероятно отдалеч. Пътникът беше облечен с необикновен кожен костюм, украсен с ресни и индийско везмо. Багажът му се състоеше от един голям черен куфар. Перачката почака до вратата, докато мине суматохата в къщи. Когато празният кеб си замина, мисис Бингъл почука на прозореца. Отначало в стаята залая пуделът, след това се отвори задната врата. Слугата на хазаина надзърна в двора.
— Мистър Лоусън е зает — каза той. — седнете, мисис Бингъл, и разкажете какво ново се чува из града.
— Ох, Грегъри, няма да повярвате какви чудни неща станаха днес пред очите ми! Вие знаете, че преди няколко дни аз също взех наемател, много спокоен самотен човек, пристигнал току-що…
Бентът на мълчанието, твърде дълго задържащ стихията на женското красноречие, най-сетне се разкъса и първата жертва на рукналия поток се оказа Грегъри. Мисис Бингъл разказваше вдъхновено. Лицето й почервеня, а в очите й пламнаха искри. Тя не разказваше, тя просто изобразяваше с лицето си всичко, на което беше станала свидетелка в стаята на своя наемател…
В съседното помещение мистър Лоусън разговаряше с новия наемател. Като чу гласа на мисис Бингъл, Лоусън прекъсна разговора и напусна стаята на новодошлия, за да се разплати с перачката. Пътникът отдавна вече се вслушваше в художественото повествование зад стената. След излизането на Лоусън, той прекрачи в кухнята, където ораторствуваше перачката. В този миг мисис Бингъл изобразяваше с помощта на вързопа и със стола как нейният наемател, преобразен в латернаджия, напуска квартирата с малкия Томас.
Новият наемател на Лоусън се осведоми дали мисис Бингъл не е перачка и прибави, че има голяма нужда от такъв род услуги. Мисис Бингъл направи нещо като реверанс и новодошлият я покани в стаята си. Той й предаде няколко смени превъзходно холандско бельо, които измъкна от черния куфар, и предварително й заплати тъй щедро, че перачката се разля в благодарности. Новодошлият й направи комплимент за фините маниери и изказа предположение, че мисис е изпаднала в сегашното си скромно положение без съмнение само по силата на неочаквани жизнени несгоди.
Разбира се, след четвърт час новопристигналият вече беше посветен в биографията на мистър Джон Бингъл и на съпругата му по-подробно, отколкото в работите на най-близките си роднини. Смъртта на майстора, намесата на лейди Емили Райланд в съдбата па вдовицата и нейните деца, коледната трапеза у мистър Томпсън и накрай всичко случило се през последната нощ беше изложено на пътника също тъй вдъхновено, както и на предишния слушател. Когато разказът стигна до момента как нейният наемател мистър Ханслоу се завърнал през нощта с елегантна камизола, очите на новодошлия приеха сънно и безучастно изражение. Украсявайки повествованието си с все по-ярки подробности, мисис Бингъл предаде впечатленията си от предутринното посещение на мрачния старец, който излязъл от квартирата с друго облекло и оставил в стаята на квартиранта не само избелялата си куртка, но дори и част от своите коси. Накрай бъбривата особа разказа на уморения си слушател за необикновената трансформация на самия мистър Ханслоу, отначало в красавец пред огледалото, а след това в стар латернаджия.
— Забравих да кажа още, че мистър Ханслоу за първи път свали пред огледалото ръкавицата от лявата си ръка и аз видях неговата длан на ръката липсва един пръст, а в ръкавицата този пръст е просто натъпкан с памук!
— А къде отведе той вашето момче? — запита пътникът със сънлив глас.
— Това не знам, сър.
Главата на новодошлия започна да се скланя на гърдите. Той погледна събеседницата си е помътнял поглед.