— Извинете, мисис Бингъл — каза той, — вие ми доставихте голямо удоволствие с зашия разказ, но аз се чувствувам много изморен. На драго сърце те ви изслушам пак, когато донесете бельото. Довиждане!
Когато влезе при наемателя си, мистър Лоусън го завари вече да спи в креслото. Сърдейки се па женската бъбривост, която беше изморила госта повече, отколкото морското пътешествие, старецът затвори вратата.
В това време Грегъри бе успял да заключи вратата след перачката. Клепките на наемателя леко се отпориха. Той погледна през прозореца и почака. Докато фигурата на мисис Бингъл съвсем се скри от погледа му. Тогава стана и извика хазаина.
— Колко неприятно! — възкликна той. — тази бъбрива жена така ме улиса с приказките си, че забравих да й дам още една смяна бельо! Излизам сега по работа и ще използувам случая да й занеса вързопа. Далеч ли живее оттук?
— На Чарджънт стрийт, срещу Дома за обществено подпомагане, в долния етаж. Съвсем наблизо е. Разрешете да запиша името ви в книгата на наемателите, сър.
Наемателят му подаде морската си диплома. „Джозеф Лорн“ — прочете хазаинът. Това име му беше съвсем непознато.
3
Когато излизаше от пътната вратичка, Джозеф Лорн погледна часовника си. Беше шест часът. Точно в шест Норуард и капитан Блякууд го очакваха в кантората на Томпсън. Морякът извика един кеб и скоро се намери пред вратата на „Утробата на кита“. Разговорът с Крейг в задния двор на кръчмата отне на Лорн само няколко минути и кебът със своя пътник продължи пътя си по слабо осветените улици.
Не измина и половин час, когато в двора на Дома за обществено подпомагане крадешком се промъкна един човек с карабина. Той избра пролука в стобора, която гледаше точно срещу един от прозорците на отсрещната къща, пъхна цевта на карабината в пролуката и постави приклада на подпора от две тояги. Стрелецът загърна полите на плаща си и замръзна неподвижно в засада. Същевременно друг един човек тихо влезе през входа за къщата на мисис Бингъл, скри се зад вратата на избата, в един тъмен ъгъл под стълбата, и измъкна из ножницата си кинжал. Едва бяха завършени тези приготовления, други двама агенти потропаха на вратата на жилището. Като разбраха от хазайката, че мистър Ханслоу не е в къщи, те безцеремонно я тикнаха в неговата стая; там под заплахата на дулата на пищовите те предложиха на вдовицата да не дава на наемателя никакъв знак и спокойно да му отвори вратата, щом се върне в къщи.
— Вашият наемател е държавен престъпник, а ние сме представители на полицията — каза й по-възрастният от двамата гости, мъж с рижи мустаци и с ниско нахлупена шапка. — само ако ни помогнете да го заловим, ще можете да смекчите собствената си вина като съучастница на Роджърс — Ханслоу.
Мисис Бингъл извика и едва не припадна. — да не сте посмели да припадате! — предупреди я същият агент. — вие трябва да го пуснете в къщата и да затворите вратата. Останалото предоставете на нас.
Като се убеди, че вдовицата е вече полумъртва от страх, непознатият с нахлупената шапка се обърна към своя спътник:
— Помнете, Франк, че нашата задача е да предадем на полковник Хауерстън само трупа на този Ханслоу. Безкракият предупреди, че в никакъв случай този човек не бива да попада в ръцете на властите жив.
— Не се безпокойте, мистър Линс — отговори другарят му с рижите мустаци.
4
— Капитан Доналд Блякууд, благоволете да подпишете контракта. И тъй, от днес нататък вие не сте вече старши офицер на фрегатата „Кръстоносец“, а капитан на капьора „Окриленият“. Позволете ми да ви поздравя и пожелая…
— Не съм ли закъснял, господа? Сега навярно е точно шест часът.
— Седнете, мистър Джозеф Лорн… Сега е тъкмо ваш ред да подпишете… Благодаря ви, джентълмени, и ви пожелавам успехи!
Старият мистър Томпсън сложи настрана документите, подписани от офицерите на „Окриленият“.
— Запознайте се с първия си помощник, капитан Блякууд — каза Норуард, управителят на компанията. — мистър Джозеф Лорн едва тази сутрин пристигна от Америка — вече е отново на кораба! Такъв е животът на моряка. Тази нощ ние с капитан Блякууд ще заминем за един месец в Лондон, за да получим в адмиралтейството капьорски диплом за „Окриленият“ и да ликвидираме с работите на мистър Блякууд на „Кръстоносец“. В пощенската карета вече са ангажирани две места; довечера ще ви очаквам, мистър Блякууд, в странноприемницата „Бялата мечка“. А вие, мистър Джозеф Лорн, ще трябва да следите всичко онова, което става в доковете, докато корабът не напусне кея. Тези дни моряците от „Окриленият“ охраняваха доковете и предотвратиха един доста подозрителен опит за подпалване на корабостроителницата. Бунтът в Бълтън зрееше отдавна, но досега с помощта на хората на мистър Крейг ние успявахме навреме да разкриваме плановете на работниците да създадат комитет и разрушат цеховете, както неведнъж са правили това въстаналите тъкачи в Спитфилд. Новите машини предизвикват техния гняв, защото сега в цеховете ние оставяме опитни мъже майстори два три пъти по-малко от по-рано, като ги заменяме с жени и деца. Това е изгодно и ни помага по-лесно да се избавим от недоволници и размирници. Но сред бунтовниците отскоро се е появил опитен водач, който научи нашите занаятчии на правилни тайни действия или, както се казва, на конспирация. Та ето, докато бунтът на бълтънските работници още тлее под пепелта на първия разгром и докато още не е уловен водачът на лудитите Елиът Меджерсън, вие не бива да дремете, мистър Джозеф Лорн! Довиждане, мистър Томпсън!